На 20 август през 1923 г. е починал Вилфредо Парето, италиански социолог, инженер и икономист. Той е представител на Лозанската икономическа школа, която изследва главно условията за постигане на пазарно равновесие. Смята се, че е един от основателите на теорията на елита, известна и като Закон на Парето. По негови разсъждения елитът има пирамидална структура, като на върха стои елитът – социален слой, ръководещ и направляващ всяко общество.
В края на 19 в. италианският икономист и социолог Вилфредо Парето, формулира едно правило, което остава в социологията под името Правилото 80-20 или Закон за елита, или още, Закон на Парето. То гласи следното: Във всяко общество, 20% от хората произвеждат 80% от ползите и печалбите. На другия край на кривата – 20% от хората създават 80% от проблемите и загубите.
Това е глобалната гледна точка на Закона на Парето. Може да се интерпретира и в по-микро мащаб, като му се придаде следното значение: във всяко едно начинание, 20% от вкараните ресурси в проект допринасят за 80% от изходния резултат.
Този закон може да се интерпретира също така за целите на Управление на контрола или Управление на риска, както следва: по-рядко срещаните явления предизвикват най-големи проблеми или относително малък брой възможни причини обикновено предизвикват мнозинството на проблемите или дефектите.
Вилфредо Парето е роден на 15 юли 1848 г. в Париж в семейство на италиански маркиз, който емигрира във Франция, гонен заради либералните и републиканските си убеждения. Майката на Парето е французойка и в детска възраст малкия Вилфредо научил добре италиански и френски език. През 1858 г. семейството му се връща във Франция. Именно там Парето получава добро образование – едновременно хуманитарно и техническо. По-късно открива и своята страст към математиката.
Завършил е Политехниката в Торино през 1869 г. Парето защитава дисертация на тема Фундаменталните принципи на равновесие в твърдите тела. Тази тема дава основите на по-нататъшното развитие на теориите на италианеца в сферата на икономиката и социологията.
През последното десетилетие на 19 век Парето има неуспешна кариера на политически деятел. В този период той активно се занимава с публицистика, чете и превежда класически текстове. В първата половина на 90-те години Парето публикува редица изследвания в областта на икономическите теории и математиката. От 1893 г. и до края на живота си той е професор по политическа икономия в Лозанския университет в Швейцария.
