Не познавам човек в нормална здравословна кондиция, който да не е бил стресиран поне десетина пъти по изключително насилствен начин. При това в собствения му дом и пред личния му телевизор. Гръмкият нарушител са рекламите от тв екрана, които са с няколко пъти по-високи децибели от звука на филма например, който гледате. Терорът на силните реклами е от години и не е само в очертанията на нашите медии. Замислен е така, че дори да си в кухнята или тоалетната, пак да те наставляват какво да правиш, ако имаш запек, или как да използваш праха за пране на леля ти Мария. Така рекламното иго те държи в будно състояние и не ти позволява да задремеш пред скучното предаване. Частните телевизии ти дават по 15 минути на час, в които да се съпикясаш и да се стегнеш пред екрана. Единственото спасение е да посегнеш към дистанционното и да превключиш на Охота и рыбалка или на някой канал за готвене. Всъщност може да натиснеш и копчето наmute-то.
Шумните реклами все пак са извадили от дрямката и членовете на Съвета за електронни медии. Изведнъж, посред лято, те се извисиха в защита на привържениците на традиционното гледане на телевизия и отправиха предложение до медийната комисия в Народното събрание за намаляване на рекламния звук. Целта е той да бъде ограничен в здравословни граници. Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов призна, че получавали много жалби срещу децибелите на търговските съобщения, особено от възрастни хора. За тях той е по-неприятен, дори болезнен, обясни Лозанов. Семаджиите се допитали до български и чуждестранни специалисти (може би и в областта на психиатрията), обменили опит и ще бистрят как да регламентират намаляването на гръмкия звук. Над 150 жалби с подобни оплаквания били получени и в парламентарната комисия.
Не желаем да дразним потребителите, ние подаваме рекламите спрямо изискванията на конкретните медии, които те са ни посочили. Вярваме, че начинът, по който това би трябвало да се случи, е именно чрез саморегулация, отбеляза пред БНТ София Пенева, член на Асоциацията на рекламните агенции.В допълнение експерти скочиха в защита и на детското здраве, което също било под въпрос в минутите за реклама. А във Фейсбук се появи групата Не сме глухи, намалете звука на рекламите, която бавно, но набира почитатели в социалната мрежа.
Междувременно шефката на медийната комисия в Народното събрание Даниела Петрова обяви от Варна, че е редно да се направи нещо и по отношение на ужасяващо дългите рекламни блокове. Но дали заради жегата, или заради отпускарското настроение това начинание остана без коментар по медиите. Със сигурност, ако парламентът предприеме действия за съкращаване на рекламните минути, ще се стигне до напрежение. Телевизиите и без това се оплакват от намалени рекламни приходи, които допълнително ще се редуцират. Дали пък все още неизясненото намерение не е свързано с изборите догодина?
Петрова обеща да направи кръгла маса през септември за шумните реклами, а като резултат се очаквал закон или наредба за тяхното успокояване. На всички им е ясно, че такива събития не са особено ползотворни. При все това експертите на СЕМ и на парламента проучвали техническите възможности. Според специалистите технически шумът на рекламните клипове бил в нормите, но звучал далеч по-децибелно заради възможностите на цифровата техника.
В интерес на истината рекламистите и тв операторите от години си прехвърлят отговорността за викането. Първите твърдят, че причината не била в техния телевизор, а вторите подчертават, че високите децибели компенсирали липсата на креативност и те не можели да се намесват в рекламите, дори и технически. В БНТ обаче, освен че рекламите са малко, не са и толкова натрапчиво гръмки. Казват, че това се дължи наспециална техника, уеднаквяваща звука на предаванията, която използват всички членки на EBU -European Broadcasting Union. Новият стандарт- R-128, който регулира телевизионния сигнал, е приет от Съвета на Европа.
Възможно е нашият СЕМ да се е поучил и от колегите си в САЩ? През декември там влиза в сила Наредба за смекчаване на високия звук на търговските послания, за да отпуши ушите на янките. Рекламните агенции и медиите имаха една година, за да се настроят технически и звукът на рекламните блокове да е в синхрон с предаванията или филмите, в които се излъчват.
В Германия Тих закон трябва да се задейства още в началото на септември. В Австрия и Швейцария също обмислят подобни мерки, след като цифровизацията предоставя огромни възможности в тази насока. Колкото до рекламистите, те няма да са доволни, защото част от тях все още живеят с представата, че ако рекламата се чува и от съседния апартамент, тя е ефективна.
