Мнозина често се замислят какво отличава начина им на мислене от този на милиардерите, защото те очевидно не са натрупали състоянието си само с упорита работа и късмет. Многобройните интервюта, лекции и публични изказвания на богати хора показват, че те често имат нестандартно мислене и дори собствена философия. Доколко си струва човек да им подражава, всеки трябва да реши сам за себе си. Но от богатите и преуспели хора определено има какво да се научи. Предлагаме ви десет примера за начина, по който мислят милионерите.
Повечето обикновени граждани предполагат, че световното зло се крие в парите. Богатите хора обаче вярват, че коренът на злото е в бедността и нищетата. Най-често хората мислят, че тайната на възхода на успелите се крие в късмета им или в липсата им на честност. Затова по-голямата част от обществото тайно или открито порицава самия опит за натрупване на състояние. Но богаташите знаят, че макар парите да не носят щастие, те със сигурност облекчават живота и го изпълват с повече радост.
Голяма част от хората мислят, че егоизмът е недостатък. Богатите пък са на мнение, че егоизмът е добродетел. Същността на натрупването на всяко състояние е стремежът към по-щастлив живот. В този порив обаче няма никакви претенции за превръщането на света в по-добро място. Бедните виждат в това само егоизъм и порицават всякакви подобни начинания. Истината обаче е, че ако човек не може да се грижи за себе си, няма да има средства да помага и на другите.
Мнозина разсъждават на принципа на лотарията. Богатите разсъждават на принципа на активните действия. Основната част от обществото прекарва по-голямата част от живота си в очакване на печелившия билет. Хората бленуват как един прекрасен ден ще спечелят от лотарията и всичките им проблеми ще изчезнат. Богатите не губят време за мечти, а действат, стремейки да постигнат целта си. Ако отидем още по-далеч в тези разсъждения – докато бедните участват в лотарии, богаташите сами организират такива лотарии.
Повечето са сигурни, че пътят към богатството минава през образованието. Богатите знаят, че този път минава през конкретни умения. Ако погледнем биографиите на милионерите и милиардерите, бързо става ясно, че далеч не всички са завършили престижни университети и академии. Затова пък са придобили конкретни полезни и необходими умения, например прословутия навик да купуват евтино и да продават по-скъпо. Хората си мислят, че за успеха са необходими научни степени, години лекции и семинари. И само малцина осъзнават, че единственото важно нещо е резултатът.
Обществото гледа на парите през призмата на емоциите. Богатите оценяват парите логически. През по-голямата част от живота си хората се стремят към парите от тревога да не останат без тях. Още от младини в тях се култивира страхът да не останат без средства на стари години. Затова дори образованите и умни индивиди се стремят с всички сили да си осигурят достойна пенсия. Докато успелите хора гледат на нещата без емоции и знаят, че парите са конкретен инструмент, който дава възможности.
На мнозина им се налага да вършат работа, която не харесват. Богатите се занимават с любимата си дейност. Средностатистическият човек по правило е принуден да прекарва по-голямата част от живота си, изпълнявайки задачи, които носят пари, но не и радост. Отдавна обаче е известно, че най-правилната стратегия е да правиш нещо, което обичаш, и да намериш начин да получаваш пари за това.
Основната маса си поставя най-обикновени задачи. Успелите хора винаги се стремят към нещо по-голямо. Определено има логика в това човек да не се опитва да надскочи себе си, защото колкото по-ниска е летвата, толкова по-лесно ще я прескочи. Вероятността от разочарования също е по-малка. Този начин на мислене обаче едва ли помага за натрупване на богатство. Защото колкото по-голяма е целта, толкова по-голям е и успехът.
Хората мислят, че за да забогатеят, трябва непрекъснато да правят нещо. Богатите хора са сигурни, че за целта трябва да бъдат някой. Да вземем например Доналд Тръмп, който първо стана милионер, след това затъна в дългове за 9 млрд. долара и в края на краищата е сред най-богатите в света. Не е необходимо човек непрекъснато да работи, очаквайки личното му състояние да нараства с течение на времето. Нужно е да се трупат нови знания и опит както от триумфите, така и от провалите. Само така човешката мисъл дава необходимия резултат.
В обществото е популярно разбирането, че за да направиш пари, са необходими пари. Богатите просто използват парите на другите. Стремежът да се печелят повече пари, за да бъдат вложени в бъдещо състояние изглежда честен и справедлив. Често обаче залогът за успеха е в началото да се използват чужди пари.
Хората мислят, че пазарът се движи от логика и стратегия. Богатите знаят, че това движение се дължи на емоциите и алчността. Инвестирането и търговията много често носят реален доход на хора, които далеч не са познавачи на математическите формули. На фондовия пазар например основното движение са първичните емоции – стремежът за продажба на активите в пика на тяхната стойност или отърваването от акции, преди цената им да е паднала още повече. Резултатът е страх и жажда за печалба, което е актуално не само за фондовия пазар.
