Пет години и половина след старта си оперативната програма Конкурентоспособност най-сетне се отказа от бюрократичните спънки и чиновническите недомислия, в които неуморимо давеше мераклиите за безвъзмездно европейско финансиране. Изхвърлянето на Агенцията за малки и средни предприятия от управлението на програмата през май очевидно е дало резултат, така че милионите евро за бизнеса започнаха лека полека да излизат от фризера. А и обещанията за реформи на новото ръководство се изпълняват, колкото и нетипично да е това за българските управници.
Вятърът на промяната задуха в последния работен ден на август, когато Управляващият орган на програма Конкурентоспособност взема решение да увеличи с 85 241 633 лв. бюджета на процедурата Технологична модернизация в малки и средни предприятия. На практика това дава зелена светлина за финансирането на още 121 проекта, за които първоначално предвидените пари не стигнаха. Безвъзмездна финансова помощ ще получат 14 микро, 62 малки и 45 средни предприятия от резервния списък, покрили минималните критерии за техническа и финансова оценка. Бюджетът по тази процедура се увеличи след решението на Комитета за наблюдение на програмата от месец юли.
Наред с това са подписани още 21 договора по схемата за внедряване на иновативни продукти и процеси в производство и за предоставяне на иновативни услуги. Общата стойност на тези договори е 32 843 681 лева. Така всички проекти ще получат финансиране, а резервните списъци просто отпадат.
Решенията за разпределение на допълнителни средства към тези две процедури не са обвързани с прехвърляне на ресурс от други конкретни процедури, тъй като в момента има достатъчен недоговорен ресурс по приоритетни оси 1 и 2 на програмата, особено по отношение на оста за иновации, обясни за БАНКЕРЪ Кирил Гератлиев, главен директор на дирекция Кохезионна политика за околна среда, която е Управляващ орган на Конкурентоспособност. По думите му има голям интерес към схемите за технологична модернизация и внедряване на иновации в производството и същевременно инвестираните там пари се усещат най-осезаемо както в предприятията, така и от потребителите на техните продукти и услуги. На този етап от изпълнение на програмата е от съществено значение да следим много внимателно кои схеми отговарят най-коректно на целите си и водят до най-висока активност от бенефициентите. И съответно тази тяхна активност да бъде посрещната от наша страна с навременното преразпределение на средства от други схеми или в рамките на бюджетите по приоритетни оси, каза още Гератлиев.
Тези маневри наистина са важни, за да живне програма Конкурентоспособност, от която бизнесът има най-голяма нужда. Досега се получаваше така, че стотици одобрени проекти, които биха могли да генерират добавена стойност, прашасваха по рафтовете, чакайки реда си в резервни списъци, но без особена надежда за успех. В същото време по други схеми десетки милиони оставаха неоползотворени.
Такъв е случаят и с последната схема за Покриване на международно признати стандарти и въвеждане на системи за управление в предприятията, по която кандидатстваха над 1300 фирми. След шестмесечно умуване, в началото на април, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (б.а. която тогава бе междинно звено по програмата и одобряваше проектите) съобщи, че е одобрила точно 1154 предложения. С други думи, толкова дружества би следвало да обновят оборудването си и да въведат съвременни системи за управление, което пък би повишило значително конкурентоспособността им. В действителност обаче това не се случи. Поне не за 913 от тях, които останаха в т. нар. резервен списък с одобрени проекти. Причината е, че предвидените 25 млн. евро по процедурата стигат само за първите 241 фирми, които са събрали, без да е напълно известно как, най-много точки. Също така няма никаква гаранция, че именно техните проекти са най-ефективни и биха допринесли в най-голяма степен за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.
По същия непрозрачен начин миналата година бяха прецакани 56 големи дружества с годишен оборот над 100 млн. лв., които имаха готови проекти за технологична модернизация и преодоляха всички процедури. Тогава бюджетът стигна за подкрепа само на 20 предприятия, за чиито проекти също имаше съмнения, че са най-добрите.
Въпросът сега е ще се намерят ли допълнителни средства и за одобрените проекти за въвеждане на системи за управление. Защото тяхното изпълнение може да започне веднага, без да е необходимо да се чакат някакви новосътворени процедури. Ако това се случи, ще се даде глътка въздух, тъпченето на място на стотици предприятия ще спре. И със сигурност ще има ефект за икономиката на страната.
Това е настоящият стил на работа на управляващия орган и ще се стремим да финансираме максимален брой проекти във всички схеми, които ясно са демонстрирали своя смисъл, ефективност и полза за бизнеса, категоричен е Гератлиев.
По думите му Комитетът за наблюдение на програматавече е взел решение бюджетът по процедурата за Разработване на иновации от стартиращи предприятия, която е в процес на оценка, да бъде увеличен така, че да може да бъде предоставена безвъзмездна помощ на всички проектни предложения, които са преминали успешно етапите на оценката. Тоест, тук няма да се правят въпросните резервни списъци и листи на чакащите. Каква обаче ще е точната стойност на необходимите допълнителни средства ще стане ясно през следващите два месеца, когато се очаква да приключи оценката.
Правим такъв анализ на изпълнението на схемите по всички процедури, обявени от 2010-а досега. Там, където има качествени проекти, има наличен, все още нереализиран бюджет по съответната ос или имаме основание да прогнозираме, че част от сключените вече договори няма да бъдат изпълнени и заделеният за тях ресурс ще бъде възстановен в бюджета на програмата, ще увеличаваме бюджетите на процедурите и ще сключваме допълнителни договори. Но сами разбирате, че по повечето процедури договорите са още на много ранен етап на изпълнение и точна прогноза какви средства ще бъдат пренасочвани и къде конкретно е несериозно да се даде. Това ще става ясно схема по схема и процедура по процедура, разясни още Гератлиев.
Тези анализи и сметки обаче трябва да се случат възможно най-скоро, ако не искаме да изтървем готовите европейски пари. Факт е, че за първите девет месеца на годината са разплатени 95 млн. лв., което е с 8 млн. лв. повече от цялата 2011-а. Но въпреки това общият напредък по програма Конкурентоспособност е едва 27.5 процента. А без 400-те милиона по Джереми, които служат за обезпечение на нисколихени кредити за фирмите, и без още около 50 млн. лв., взети по различни проекти от администрацията, реално усвоените от бизнеса пари са около 175 млн. лв., или само 8% от бюджета на програмата.
Числата може да не ви се струват значителни, но вече набрахме инерция и резултатите тепърва ще се броят. Имаме напредък в договарянето, като с последните решения по процедурите вече над 65% от бюджета на програмата е договорен. В предстоящите три месеца пък ще сключим договори, с които процентът на договаряне да достигне 80-85 на сто. За последните пет месеца бяха разплатени над 70 млн. лв. като при запазване на това темпо в края на годината напредъкът ще прехвърли 30-32 на сто, обещава шефът на дирекция Кохезионна политика за околна среда.
nbsp;
nbsp;
Новост
Банките партньори на програма Конкурентоспособност вече ще предоставят становище за кредитоспособността предприятието, което ще финансират, докато му бъдат изплатени европарите. Банките партньори ще потвърждават наличието на необходимите за целта ресурси дори ако фирмите изпълняват проектите си със собствени средства, депозирани в друга кредитна институция. Дали това е уместно е отделна тема, защото всяко потвърждение или банкова гаранция е допълнителен разход, който европрограмите не предвиждат за изпълнителите на такива проекти.
Асистенти ще помагат на фирмите
За улеснение на бизнеса по програмата за Енергийна ефективност и зелена икономика, която се финансира от програма Конкурентоспособност, ще работят и външни консултанти – т.нар. асистент по проекта и асистент по верификацията. Първият ще съдейства в процеса на разглеждане на формулярите за кандидатстване и проверката на процедурите за избор на изпълнител. Накратко, по тази процедура кандидатът ще подава документите си за предварителна проверка на асистента по проекта. Той пък ще извършва проверка за техническото съответствие и ще изготвя становище. В случай че има несъответствие или недопустими дейности, кандидатът има възможност да преработи формуляра или енергийния одит и да го подаде отново. Променя се и времето на провеждане на процедурите за избор на изпълнител. Това ще става още при подготовка на проектното предложение и ще бъде критерий за допустимост за съответния проект. Предимството на този подход е, че фирмите ще разполагат с достатъчно време да отстранят грешките и несъответствията, ако има такива, и няма да търпят финансови корекции. Друго предимство е, че още при оценката на проекта и сключването на договор вече ще се знае какви са действителните инвестиционни разходи. Новост е и списъкът на материали и оборудване, допустими за финансиране, от който кандидатите могат директно да избират машини и оборудване, за да ги включат във формуляра си за кандидатстване. Не се пояснява обаче по какъв критерий ще попадат машините и оборудването в този списък.
Асистентът по верификация пък ще отчита техническото изпълнение на всеки проект, което е предварително условие за изплащането на безвъзмездната финансова помощ. Именно огромните забавяния при изплащането на средствата (стигащи до една година) отказаха много фирми да кандидатстват по програмата.
За асистент по верификацията вече са избрани отидорите от KPMG, като договорът с тях ще бъде сключен в най-скоро време. Процедурата за избор на асистент по проекта обаче е затънала в съдебни спорове, след като един от участниците – Зелена икономика ДЗЗД (в което влизат Елена Инвестмънт, ЕнЕфект – Консулт и Кривачка и Ко), обжалва избирането на ТУ-Технологии-Рувекс ДЗЗД (обединяващо Технически университет София – Технологии и Рувекс).
