Финансовите министри от еврозоната и международните кредитори, представени от управителя на Европейската централна банка Марио Драги и от управителния директор на МВФ Кристин Лагард, започнаха на 14 септември двудневна среща в Никозия. Акцентът на дебатите е наложително ли е Испания да поиска нова парична помощ и дали Гърция да получи по-леки условия, за да реформира стопанството си. Друг важен момент в дневния ред на срещата е министрите да потвърдят, че страните им ще платят дяловете си в капитала на постоянния европейски спасителен фонд (Европейския стабилизационен механизъм) и каква ще бъде неговата структура. Председателят на групата на финансовите министри от еврорегиона Жан-Клод Юнкер коментира преди съвещанието, че фондът може да бъде основан още на 8 октомври.
Финансовите министри от еврозоната са разделени във вижданията си за евентуална втора спасителна програма за Испания, която вече си издейства 100 млрд. евро за банковата си система. Франция например натиска испанския премиер Мариано Рахой да поиска помощ, за да овладее последствията от кризата на държавния дълг в общността. Германия обаче е на противоположното становище. Самият Рахой също се инати да иска нова помощ, докато не разбере при какви условия ще я получи. Още повече че решението на ЕЦБ от 6 септември за неограничени покупки на държавни облигации засега работи в полза на закъсалите държави от периферията на еврорегиона и понижава разходите за обслужване на задълженията им.
След пристигането си за срещата в Никозия холандският финансов министър Ян Кеес де Ягера заяви, че Гърция би могла да получи още време, за да изпълни ангажиментите си по текущата спасителна програма, но не и повече пари. Съдбата й ще се решава през октомври след доклада на мисията на тройката кредитори от Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ за напредъка на реформите в южната ни съседка.
