Нашият плосък данък от 10% (десятъкът) е изключителна съблазън, при положение че средният корпоративен данък в Гърция е на рекордното ниво от 45 на сто, а данъчноосигурителната тежест в Гърция често надхвърля 70 на сто, показа проверка на БАНКЕРЪ. Не че гърците някога са плащали пълния размер на тези задължения, но при свирепите опити да бъдат притиснати да го правят все по-голям брой от тях виждат основание да превърнат България в балкански данъчен рай за себе си.
Преди седмица кметът на Солун Янис Бутарис се ожали, че около 6000 фирми – основно от управлявания от него регион – са се преместили у нас. Не трябва да има съмнения защо са дошли в България тези предприятия – защото е по-евтино – данъците са по-ниски, а и работодателите плащат по-малки надници, допълни той.
Въпреки че тенденцията се наблюдаваше и преди гръцката криза, в последните месеци интересът е нараснал многократно. Технологията е изключително проста и се осъществява свободно.
Първите фирми, които преместиха централите си в България през 2006 г., бяха големи строителни и текстилни компании, обяснява гръцки адвокат, който има офис в София. Стимулът за преместването тогава е бил увеличаване на печалбите, а не икономическо оцеляване. Според него гръцки строителни компании движат най-големите обекти в България.
През 2008 г. в списъка с гръцките фирми вече влизат компании, които работят в сферата на услугите, електронната търговия и производството. От януари тази година тенденцията към преместване в България се е засилила още повече и интерес проявяват дори компании, които се занимават с кинопродукции.
Гръцкият адвокат каза, че в последните шест месеца получава по десет запитвания на ден от гръцки фирми, които искат да избягат от Гърция заради бюрокрацията и данъчната несигурност. Той дава пример с бизнесмен от град Козани, който обмисля да продава продукцията си с български етикети през София, тъй като заради лошия имидж на Гърция е загубил клиенти в чужбина.
Опитахме се да засечем тези информации. Според Веселин Пасев, консултант по преселването на гръцки фирми у нас, цифрата е съвсем резонна. Според него гръцките компании от Северна Гърция се заселват в пограничните райони на България, докато тези от Атина, където живее и работи една трета от населението на Гърция, търсят за регистрация предимно София и Пловдив.
По информация на Националната агенция за приходите (НАП) до юни тази година 3781 дружества с изцяло гръцки капитал са подали декларации за облагане с корпоративни данъци за 2011-а. Само през първото полугодие новорегистрираните гръцки фирми в НАП Благоевград са 1580. Те са предимно от сферите на транспортните и туристическите услуги.
Данните от Търговския регистър също сочат, че в последните няколко години броят на фирмите с гръцко участие е нараснал значително.
Мит са обаче огромните икономически и социални ползи, които
България получава наготово от тази имиграция
Бизнесмените от южната ни съседка осигуряват работа на около 82 000 наши работници, което е добре във време на криза, писаха някои сайтове. Те се позовават на данни на Гръцко-българската търговско-промишлена палата.
Това не е така, гръцките фирми не местят бизнеса си тук, това не са инвестиции на зелено. Става дума просто за данъчна регистрация, за пестене на данъци и осигуровки, обясни за БАНКЕРЪ Пасев. Версията бе потвърдена и от Минко Герджиков, изпълнителен директор на Гръцкия бизнес съвет в България, който обединява 212 фирми с над 5 млн. евро оборот всяка.
Герджиков каза още, че плюсовете за България от южната счетоводна инвазия са пренебрежимо малки, ако картината се погледне глобално. България търпи огромни загуби от това, че неин основен търговски партньор е на ръба на фалита. Българският експорт за Гърция се свива непрекъснато, а преди години е бил на
рекордното ниво от 1.4 млрд. евро годишно
От друга страна, гръцката немощ орязва инвестициите в България, а както знаем, до неотдавна Гърция беше инвеститор ‘b9 3 след Холандия и Австрия. Големите гръцки фирми у нас държат цели отрасли като металургията, битовата стъклария и производството на цимент и се славят като стабилни партньори и добри платци, но кризата ги спира да правят нови инвестиции, коментира Герджиков.
Гръцките власти въобще не седят със скръстени ръце пред потока от фирми емигранти за България. Според Веселин Пасев при прекратяване на дейността данъчните и осигурителните власти правели свирепи ревизии, чиято цел била да се окаже натиск върху бизнеса, за да не се мести. Пищещият тези редове видя с очите си едночасова внезапна проверка на плажен бар на остров Санторини. За минути барът беше опасан с червено-бяла полицейска лента, целият персонал беше арестуван, а собственикът беше докаран специално.
По проблема обаче вече се мисли и на високо държавно ниво. Измислен беше и изход от тежката ситуация –
зони с български заплати
nbsp;
Фалиралата Гърция, която не може да се справи с неплащането на данъци, предлага на нейна територия да бъдат изградени специални икономически зони, като тези в Китай, но с български заплати. Целта на това предложение е в Гърция да бъдат създадени зони за инвестиции, чрез които страната да измъкне икономиката си от депресията.
Предвижда се зоните да предоставят на инвеститорите данъчни и административни преференции. Атина вече води разговори с Европейската комисия (ЕК) за одобрение на проекта, каза преди дни министърът на регионалното развитие Костис Хадзидакис. Вярваме, че тези зони ще подкрепят реалната икономика чрез своя специален режим за привличане на инвестиции и генериране на износ, казва той. Създаването на такива зони щяло да превърне
Гърция в инвестиционна дестинация
Смята се, че за да привличат местни и европейски инвеститори, заетите в тези зони трябвало да бъдат с български заплати. Предложението за специалните зони идва в момент, когато Гърция се опитва да вдъхне живот на икономиката си, преживяваща пета поредна година на рецесия. Хадзидакис призовава партньорите от ЕС да приемат плана за създаването на специалните икономически зони в страната. Според него някои страни от съюза имат възражения срещу подобен проект, тъй като това би дало на Гърция конкурентно предимство.
nbsp;
