Търговските активи на френските банки са нараснали почти до размера на БВП на родината им. Търговските портфейли (включващи облигации, акции и деривативи) на инвестиционните поделения на БНП Париба, Сосиете женерал, Креди агрикол и Натиксис са били на обща стойност 2.05 трлн. евро към 30 юни, сочат официални банкови данни. Сумата е с 21% по-висока от същия период на 2011-а и е съвсем близка до размера на БВП на страната от грубо 2.15 трлн. евро.
По оценка на икономисти ръстът на тези финансови продукти създава системен риск заради повишената взаимна обвързаност на пазарните играчи. Тези данни лъсват точно когато упълномощена от Европейския съюз група под ръководството на управителя на Финландската централна банка Ерки Лийканен препоръча правно отделяне на някои особено рискови финансови активи от дейността по привличане на депозити в банковата група. В доклада на ЕС се констатира, че БНП Париба и Сосиете женерал заедно с английските Барклейз и Роял бенк ъф Скотлънд груп и германската Дойче банк имат най-висок дял търговски активи в размер над 30% от общите. (Бел. ред. – Стойността на търговските активи се променя в зависимост от пазарните им оценки).
Френският президент Франсоа Оланд обеща да реформира местния банков сектор, който е с най-големи вложения в публичен и частен дълг на изпадналите в икономически затруднения страни от еврозоната. Крайната цел е да се отделят потребителските от по-рискови инвестиционни банкови услуги. Федерацията на френските банки пък се противопостави в официално изявление на 2 октомври на всякакви мерки, които водят до непропорционално увеличение на разходите и дори до заличаване на някои пазарни дейности, които са полезни за икономиката.
Всъщност европейската инициатива не е новаторска, а повтаря мерките, предложени в САЩ и във Великобритания. В Щатите бившият управител на Федералния резерв Пол Волкър лансира план, който забранява на търговските кредитори да търгуват със собствени средства. В Обединеното кралство бившият главен икономист на Бенк ъф Инглънд препоръча на банките да отделят поделенията си за потребителски и инвестиционни банкови услуги. По време на предизборната си кампания Оланд обеща да раздели услугите за дребни клиенти от спекулативните операции във френските кредитни институции.
Оттук нататък топката поема еврокомисарят по финансовите услуги Мишел Барние, който ще има последната дума дали да прокара предложените от Лийканен юридически промени. За успокоение на банкерите Барние подчерта публично своята независимост от съветите на Лийканен и необходимостта от обстойни консултации и оценка на влиянието на предложението. Запознати с процедурите лица обаче обръщат внимание, че експедитивни шест-седмични обсъждания ще означават новият закон да влезе в сила след 15 месеца, защото Барние споделял напълно инициативата и имал политическата подкрепа на много европейски столици. Оттук нататък всичко ще зависи от желанието на държавите от ЕС да направят поредната голяма финансова реформа.
По груби анализи на търговските активи на водещите европейски банки, публикувани с обзора на Лийканен, 14 групи могат да се окажат засегнати от промените на базата на числа от 2011-а. Бройката обаче може да излезе по-малка, защото някои банкови групи вече са започнали да ограничават активността си да отслабват като Роял бенк ъф Скотлънд, германските Комерцбанк и Ландесбанк Баден-Вюртемберг и Креди агрикол.
