След септемврийската пазарна еуфория, предизвикана от решението на Европейската централна банка да купува неограничени количества държавни облигации на закъсали икономики от еврозоната, октомври може да даде отговор доколко успешен е този план за решаване на дълговата криза на региона. Лидерите на 17-те страни членки на общността са притиснати от непоколебимата твърдост за по-сурови фискални ограничения на групата, водена от Германия, и от народните бунтове в Гърция, Испания, Португалия и дори Франция срещу прекалените икономии. Като капак в Испания се надига и нова националистическа вълна, тръгнала от най-богатия регион – Каталуния, която иска да управлява сама бюджета си.
В тази неспокойна обстановка на 18 и 19 октомври трябва да се проведе първата от общо три до края на годината срещи на високо равнище на лидерите от еврозоната, която президентът на Европейския съюз Херман Ван Ромпой определя като съдбоносна.
Испанският премиер Мариано Рахой призова
през уикенда за национално единство. В реч във Витория в Страната на Баските на 29 септември той отбеляза, че националистите създават повече проблеми на хората, отколкото държавата има в момента. Лидерът на Баските Иниго Уркулу, който се бори да спечели регионалните избори на 21 октомври, пък подчерта, че неговата партия също иска по-голяма автономия, подобно на управата на Каталуния.
В късните вечерни часове на 27 септември кабинетът на Рахой прие петия си за последните девет месеца ревизиран бюджетен пакет за 2013-а с нови мерки за бюджетни съкращения и увеличения на данъците. Целта е бюджетният дефицит за 2013-а да се понижи до 4.5% от БВП срещу очаквания недостиг от 6.3% през 2012-а, а безработицата да намалее леко до 24.3 процента. Той обаче ще остави Испания в слаба рецесия с очакван спад на БВП от 0.5% през следващата година, а публичният дълг ще скочи до 90.5% от БВП.
Мадрид продължава да държи финансовите пазари в напрежение, като бави евентуалната си заявка за финансова помощ и на практика обезсмисля инициативата на ЕЦБ за покупка на държавен дълг. Причината се крие в неясните условия за получаването й, след като финансовите министри на Германия, Холандия и Финландия направиха заявка през миналата седмица за промяна на юнското споразумение за рекапитализация на испанските банки. Те не са съгласни средствата от спасителния фонд на общността да бъдат използвани за покриване на стар капиталов недостиг. Претенциите им провокираха еврокомисаря по икономическа и парична политика
Оли Рен да предупреди Финландия
на 30 септември да не удължава кризата с безкомпромисната си позиция по много въпроси.
Италианският премиер Марио Монти също не е съгласен ЕЦБ да поставя допълнителни условия на държавите, които искат финансова подкрепа, защото ще ги откаже да се възползват от програмата за покупка на облигациите им на вторичния пазар. В изказване по телевизия Блумбърг в Ню Йорк на 28 септември Монти отбеляза, че надзорът трябва да е ограничен до проверки дали страните следват правилния път.
Спорът, както и облигационният план на ЕЦБ ще се обсъждат на срещата на европейските финансови министри в Люксембург на 8 и 9 октомври.
Авторитетният финансов всекидневник Файненшъл таймс съобщи на 2 октомври, че се е добрал до предложение за дневния ред на
срещата на високо равнище на 18 и 19 октомври
Според него в обсъжданията е необходимо да се включи и изискване държавите от еврозоната да подписват обвързващи договори с Брюксел, чрез които се задължават да съобщават подробно какви фискални реформи ще правят. По този начин ще се увеличи контролът на общността върху националните икономически политики. Ако този план бъде приет, той ще удовлетвори непрестанните претенции на Германия да се държат под око най-големите длъжници от региона като Италия и Франция.
Сред по-амбициозните предложения, включени в документа (който бил раздаден на участниците в срещата), е идеята на Ван Ромпой за създаване на централизиран евробюджет . Той би могъл да се използва за подпомагане на закъсали държави в кризисни времена. Проектът на президента на ЕС се родил след множеството му пътувания през миналия месец до столиците на страните от еврорегиона за сондиране на мнения с лидерите им.
Германският вестник Ди Велт съобщи на 29 септември, че Берлин би подкрепил подобен мултинационален бюджет като начин за обединяване на национални ресурси, без да се емитират общи еврооблигации. Според журналистите общият бюджет може да се финансира от европейските данъкоплатци, както и от средствата от планирания данък върху финансовите транзакции.
В условията на този бурен кипеж
във Франция се роди група Гълъбите
на френските предприемачи, собственици на прохождащи фирми. Те използват жаргонните значения на думата жертва, за да покажат на прездента Франсоа Оланд, че промяната в данъчните закони ще ги разори. За пет дни групата е събрала над 30 хил. привърженици в социалната мрежа Фейсбук. Инициаторите твърдят, че политиката на Оланд е антиикономическа , разрушава предприемаческия дух и излага Франция на голям риск.
