Иновативен е финансовият ни министър Симеон Дянков. Не може да му се отрече. След като върза бензиностанциите към НАП, а след това закачи и касовите апарати на останалите търговци към мрежата на данъчните, сега е решил да вкара в ХХI век и всички държавни поръчки, върху които сложи ръка през 2010-а. Списъкът не е дълъг – търговете за горива, самолетни билети, офис консумативи и почистване, но пък сумите са впечатляващи – над 150 млн. лева. Занапред всички тези благини, без които властта не може, ще се поръчват по интернет. За целта Министерството на финансите търси фирма, която да разработи и внедри специализиран софтуер за електронно провеждане и възлагане на търговете на Централния орган за обществени поръчки, който всъщност е третото официално амплоа на вицепремиера и финансист ‘b91.
Начинанието без съмнение е похвално, тъй като ще спести много нерви и разходи на бизнеса. За него са предвидени 287 300 лв. без ДДС от оперативната програма Административен капацитет, което си е направо нищо, ако го сравняваме с харчовете на земеделския министър Мирослав Найденов за профили в социалните мрежи. Да не говорим, че в случая става въпрос за нещо наистина сложно и отговорно. Според плановете 11 месеца след сключването на договор с победителя в надпреварата обявяването на процедурите, приемането на офертите, разглеждането, оценката и сключването на рамкови споразумения ще става изцяло по електронен път. Отделните договори с избраните изпълнители също ще стават онлайн. Предвидена е още възможност за справки и други услуги. За да се случи всичко това, ще бъде разработена специална модулна система, която в бъдеще би могла да се надгради и да обхване по-широк кръг от процедури.
Кой точно ще се заеме със сложната задача, ще разберем най-рано на 13 ноември, за когато е насрочено отварянето на офертите. Изискванията към кандидатите обаче не са никак малки. Вярно, не става дума за кой знае какъв оборот – само 700 хил. лв. за последните три години, но пък списъкът с необходимия квалифициран персонал и налични международни сертификати е направо замайващ. Предложената цена ще има само 40 на сто тежест в крайната оценка, а от решаващо значение ще са техническите качества на самия софтуер.
Интересно е, че тази крачка към новите технологии идва само няколко месеца след като в Брюксел бе разгледана нова европейска директива, предвиждаща обявяването на обществени поръчки и подаването на документи, оферти и заявления към тях да става само по електронен път. Тогава обаче в специално съобщение на Министерския съвет за позицията на българската делегация в Съвета на ЕС се казваше, че страната ни ще изрази резерви по отношение на предложения двегодишен преходен период за въвеждането на тези практики. Официалните мотиви за това бяха, че срокът е твърде кратък и недостатъчен за осигуряване на техническата и материалната база, както и за изграждането на административен капацитет от всички възложители у нас. Поради тази причина сегашният ход на Дянков е доста странен. А и добре знаем, че българското правителство е много чувствително на тема обществени поръчки и не обича никой да му се меси в налагането на правилата за провеждането им. Поне това си пролича при последните кардинални промени в законодателството, засягащо тази материя. Тогава препоръките на Брюксел, както и критиките на бизнеса и браншовите организации, останаха като глас в пустиня и Народното събрание произведе един доста спорен Закон за обществените поръчки, който е в сила от края на февруари.
Иначе българският бизнесът отдавна иска информацията и провеждането на поръчките да се компютризират . Така ще има ясни и точни критерии за класиранията и вместо специални комисии, компютърна програма ще подрежда кандидатите. А и всички факти ще подлежат на обществен контрол. Имаме всички основания да се надяваме, че за търговете на Централния орган по обществените поръчки това наистина ще се случи.
