С над 16% се е увеличил износът ни на вино и с над 13% – продажбите на вътрешния пазар през първото полугодие на 2012-а. Тези числа агроминистърът Мирослав Найденов повтори и при откриването на гроздобера през септември. Те трябва да вдъхват оптимизъм за състоянието на лозаро-винарския сектор, но картината не е толкова розова. И не само защото гроздовата реколта сега ще е с около 30% по-слаба от миналогодишната, макар и с много висока захарност и очаквания за висококачествено вино. Секторът се е свил многократно след падането на социализма и усилията за възраждането му засега дават противоречиви резултати.
Преди известно време бях в Лисабон и там в магазин за алкохол видях уиски с цени като у нас, но и португалско вино по… 400 евро бутилката! Веднага чувам възклицания, че и ние имаме такова, можем да му сложим и цената… Да, ама след като го нямаме в магазините, значи и клиентите си ги целим като числата на тотото. Така или иначе, министър Найденов се противопостави на искането на Шотландия за минимална цена на виното в Европейския съюз. Защото над 11 лв. за бутилка, колкото би трябвало да бъде сега минимумът у нас според шотландците, не са по джоба на масовия българин и биха сринали вътрешния пазар. То и без това заради плиткия джоб и традициите оставаме поклонници на твърдия домашен алкохол и на нетолкова качествените трапезни и домашни вина. Не чак толкова отдавна хората по селата отглеждаха по 5 дка лозя предимно за домашна употреба. Малко памид, малко гъмза, малко мискет и задължително по няколко корена алжирка за аромат. Виното бе екологически чисто по днешните норми, до пролетта се изпиваше и не оставаше за стареене. Формулата и сега е добра за отделни домакинства, но за европейския и световния пазар си е отвсякъде ялова.
Само допреди десетилетие-две Франция, Испания и Италия правеха над половината от виното на планетата, а Европа консумираше 60% от това в света. После т.нар. Нов свят – Чили, Австралия, ЮАР, а също Нова Зеландия и Калифорния в САЩ успешно атакуваха пазара и сериозно застрашиха европейската хегемония. В тази ситуация Старият континент не можеше да дава дотации и да произвежда вино в количества, които след това да преработва в по-евтини продукти – оцет, спирт, гориво… Ето защо за периода 2009-2015 г. бе договорена реформа, чиято крайна цел е да върне конкурентоспособността на европейските вина. За да реорганизира обаче голямото винено езеро и да се постигне повече пазар с по-малко ограничения и субсидии, ЕС трябваше да инвестира немалко пари. Делът на България в тези инвестиции за седемте години е необходимо да достигне към 166 млн. евро, като добихме право да ползваме средства и от действащата от 1999-а в общността програма за Преструктуриране и конверсия на винените лозя с ежегоден бюджет от около 450 млн. евро.
Данните са отпреди 4-5 години, а според последната информация от земеделското министерство бюджетът на Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор 2008/2009-2013/2014 г. е бил към 113 млн. евро. Над 80% от тези пари отивали за реконструкция и конверсия (на лозята), а останалите – за застраховане на реколтата и за промоция в трети страни. От промоциите у нас очевидно има ефект, защото през 2010-а спрямо 2009-а износът на вино се е увеличил с 10%, а година по-късно – с още близо 2 на сто. Минусът е единствено в доста едностранната му насоченост – главно за Русия (над 2/3) и Полша, докато пратките за други държави като Румъния, Великобритания, Чехия, Литва, Германия, САЩ са близки до символичните. И въпреки че над 80% от експорта се падат на бутилирания еликсир, реализираните 60-65 млн. л на външните пазари подтикват министър Найденов да замисля мерки за ограничаване на износа на грозде, за да остава повече суровина за преработка в страната.
От Агенцията за лозята и виното уточняват, че през 2010 и 2011-а са преработени съответно 148.5 хил. и 158 хил. т грозде, произведени са 103 млн. и 108 млн. л вино, на вътрешния пазар са продадени 92 млн. и 93.2 млн. л, а износът е бил 60.5 млн. и 65.6 млн. литра. Тези числа обаче хващат само регистрираното производство и не включват това за домашна консумация, което по експертни оценки е съпоставимо с предлаганото на пазара.
По последни сведения на същата агенция площите ни с лозя днес са под 70 хил. ха и за времето след 2001 г. са намалели точно два пъти. За този период и производството на грозде се свива от 431 хил. на 220 хил. т през 2011-а. Това, според експерти от Института по пазарна икономика, говори, че българският лозаро-винарски сектор остава значително под потенциала си при растящ международен пазар, движен от нарастващото търсене в развиващите се държави. Предизвикателство пред сектора са и изискванията в новия закон, които по думите на специалистите ще увеличат разходите на производителите и ще ограничат тяхната конкурентност.
nbsp;
По наследство
Очевидно неслучайно сме наследници на траките, при които се е зародил култът към Дионис. От Мелнишко например вино се е изнасяло още по време на Римската империя, а при Османската империя винени кервани пътували до Венеция, Виена, Будапеща, та чак до Англия. Затова и след освобождението на България, още преди да е приета конституцията, през 1879 г. е бил одобрен закон за виното. Век по-късно, през 1978-а, друг закон спомага за утвърждаването на страната като четвърта сила в света при производството на вино.
Действително, при социализма количеството бе за сметка на качеството. След нежната революция отрасълът силно запада, но през новия век постепенно се възражда. С частни инвестиции, пари от САПАРД и малко чуждестранно внимание виното ни взе да си връща пазарите. Големите винпроми, които действаха във всички региони, бяха приватизирани и днес се обновяват. Паралелно с тях възникнаха и много малки, бутикови винарни, с което общият брой на винарските изби надхвърли 280.
Реформа по български вкус
Решенията за ориентацията на лозаро-винарската реформа в Европейския съюз бяха окачествени преди време от председателя на Националната лозаро-винарска камара проф. Пламен Моллов като подарък за нас. Това, от една страна, подсказва за успешното българско участие в тежките преговори, а, от друга, за авторитета на българските винопроизводители.
Съществено за България е, че с реформата не отпадна възможността за обогатяване на вината със захароза. За нашата климатична зона С границата на това обогатяване след 2009-2010-а е 1.5%, което е близо до утвърдилата се практика. Освен това финансово се стимулира изкореняването на 2 млн. дка лозя в общността, но доброволно и без да спира засаждането на нови площи. В скоби да поясним, че в преговорите за присъединяването ни към Евросъюза успяхме да защитим наличието на 1.535 млн. дка лозя у нас. Което е под максимума, който сме имали във върховите години, но и под фактически експлоатираните към момента за лозарство терени. На практика ангажираните в тази сфера могат да обновяват лозята си и да ги разширят в рамките на резервите на страната от 10%, а желаещите да ги изкоренят – да получат европари (стига да са регистрирани).
Българските лозаро-винари са доволни също така, че Европейският съюз възприе и българските практики при етикетирането. Отпадна например забраната върху етикетите да се правят географски означения на сорта грозде и годината на реколтата, което е в полза на българската конкурентоспособност. От друга страна, на качествените вина се изписват защитените географски означения и наименования за произход, запазват се нашите гаранции за качество, формите на бутилките и т.н. Това е особено важно за нас, защото в националния пакет от мерки за подпомагане на отрасъла ударение се поставя върху промоцията, и то на качествените вина.
nbsp;
Нов закон, или запазване на статуквото ?
В средата на септември влезе в сила новият Закон за виното и спиртните напитки. С него се въведоха нови категории продукти – вината със защитено наименование за произход, със защитено географско указание и сортовите вина. Въведоха се и единни документи за технологичен контрол (за облекчение на производителите) и бе предвидена пререгистрация на производителите на грозде и вино до март 2013 година.
Още при подготовката на норматива Красен Станчев – ексшеф на Института за пазарна икономика, писа, че всички нови процедури са свързани със съществени преки разходи за бизнеса и изказалите се против проектозакона народни представители са прави да предполагат, че той ще натисне дребните производители. Изглежда, отбеляза Станчев, че един от замислите на закона е безпрепятственото провеждане на политиката в лозаро-винарския сектор, т.е. правителството не иска бизнесът и гражданите да му пречат.
Впоследствие от института констатираха още, че под благовидни намерения за хармонизиране с европейското право и защита на правата на потребителите правомощията на Изпълнителната агенция за лозята и виното се увеличават прекомерно, а това може да спъне свободната конкуренция между производителите. Според експертите се защитават явни интереси с антиконкурентен характер, които са свързани със съхраняване на статуквото и на доминиращото положение.
