Приключи поредното съвещание на финансовите министри от Европейския съюз на 8 и 9 октомври в Люксембург. То се проведе в обичайния си формат: през първия ден чиновниците от еврозоната бистриха кризата и изглаждаха разногласията си, а през втория информираха колегите си от страните извън еврото какво са договорили. И, по традиция, всяко взето решение бе придружено с поне едно но…
Първото се появи на 8 октомври, когато
официално бе въведен в действие
nbsp;
Европейският стабилизационен механизъм (ESM). Той трябва да замени временния Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF). Но… остана нерешен въпросът дали средства от него ще бъдат ползвани за подпомагане на ирландските и испанските банки, чиито лоши дългове са заварени?
Управителен директор на ESM ще бъде Клаус Реглинг – главният мениджър на EFSF. Постоянният спасителен фонд на еврозоната има 500 млрд. евро капитал, който ще бъде внесен от членовете на общността, а не просто правителствени гаранции, което ще направи инструментите за борба с кризата по-надеждни. ESM и EFSFще работят в паралел до закриването на временния фонд в средата на 2013-а. Или както обобщи премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който оглавява групата на финансовите министри на еврорегиона и ще е председател на борда на ESM, общността вече разполага с постоянна и ефективна защита.
Що се касае до наследените активи на банките от Ирландия и Испания, Реглинг информира, че въпросът не е бил обсъждан от нито един европейски орган и може да остане нерешен с месеци. Да припомним, че проблемът кой ще бъде отговорен за спасението на слабите банки от еврозоната възникна в края на миналия месец, когато финансовите министри на Германия, Финландия и Холандия постигнаха единодушие, че ESM не бива да финансира дългове, натрупани, докато кредитните институции са били контролирани от националните регулатори.
Тази позиция противоречи на решението на европейските лидери от края на юни за директна рекапитализация на кредиторите от еврозоната, след като бъде въведен общ банков надзор в общността под шапката на Европейската централна банка. Всъщност съдбата и на този надзор не е ясна, защото и по него има доста възражения, главно от Германия. Така че той едва ли ще види бял свят в началото на 2013-а, както предлага Европейската комисия.
По втората важна точка за напредъка на Гърция
финансовите министри похвалиха Атина
за решимостта й да ограничи бюджетния дефицит и да реформира изпадналото в дълбока рецесия стопанство. Но… не се разбраха как да върнат в релси икономиката на южната ни съседка. Международният валутен фонд настоява за по-реалистична оценка на рисковете в спасителната програма за Гърция и смята, че е почти невъзможно да се намали публичния й дълг до 120% от БВП до 2020-а, без страните от еврозоната да се съгласят да преструктурират част от гръцките дългове, които притежават. Опция, на която финансовият елит на общността твърдо и единодушно се противопоставя.
От общо наличния гръцки правителствен дълг за 325 млрд. евро Атина дължи около 125 млрд. евро на правителствата от еврорегиона и това е най-голямата порция, която би могла да бъде преструктурирана. Останалата част са задължения към МВФ и ЕЦБ, чиито политики забраняват каквито и да било дългови преоценки, а също и към частни инвеститори, които вече опростиха част от вземанията си по гръцки облигации.
Още по-големи разногласия съществуват по възможността Гърция да получи две години отсрочка (до 2016-а), за да изпълни ангажиментите си по спасителните програми от 2010-а и 2012-а. По сметки на гръцкия финансов министър Янис Стурнарас допълнителното време ще генерира финансова дупка от 12 млрд. евро. Тя обаче няма да струва нищо на международните кредитори, защото би могла да бъде запълнена от по-високи от планираните количества емисии на краткосрочни ДЦК.
В крайна сметка Атина получи заръка в срок от десет дни (до съвещанието на европейските лидери на 18 и 19 декември) да приключи с приемането на новия бюджет, придружен с мерки за строги икономии за 2013-а и 2014-а, и да изпълни списък с 89 предварителни действия (като реформиране на трудовите и пенсионните закони), договорени още през март. Едва след това ще се реши дали тя ще получи поредния транш от кредитния пакет в размер на 31.5 млрд. евро и дали ще се изплати цялата сума или тя ще бъде превеждана на части. Според главния изпълнителен директор на МВФ Кристин Лагард Гърция има очевиден напредък, но трябва да се свърши още работа и на всички фронтове.
Единствено Португалия си тръгна с пълни ръце
след като финансовите министри от еврозоната одобриха на 8 октомври страната да получи последния транш от 4.3 млрд. евро от кредитния пакет, договорен през миналата година с Европейския съюз и МВФ. Заемите ще дойдат от EFSF – 0.8 млрд. евро, от ESM – 2 млрд. евро, и от МВФ – 1.5 млрд. евро.
Лисабон получи и отсрочка за постигане на планираните нива на бюджетния дефицит. Недостигът през тази година се повишава от предварително договорените 4.5% от БВП на 5%, а през 2013-а стойностите са завишени от 3% на 4.4% от БВП. По този начин отслабва натискът върху правителството за провеждане на икономически реформи в условията на дълбока рецесия. Което не означава край на икономиите. Кабинетът прие миналата седмица проектобюджета за 2013-а, в който са предвидени нови увеличения на данъците. Той ще бъде внесен в парламента на 15 октомври и трябва да бъде гласуван в края на ноември.
През последните седмици десетки хиляди португалци излязоха по улиците, за да протестират срещу болезненото орязване на разходите. А профсъюзите свикаха нова обща стачка на 14 ноември.
