Независимо дали ще закъснее или ще подрани малко, през четири години неизменно наблюдаваме едно и също нещо. Властта е изключително изненадана, че медийният комфорт, с който е била свикнала, започва постепенно да се пропуква.
Тази седмица двама министри си изпуснаха нервите пред телевизионните камери. Вежди Рашидов беше недоволен от водещата на БНТ Жени Марчева, която настояваше упорито министърът да отговори на въпрос за реставрацията на паметника на Цар Освободител. Да припомним, че краката на коня бяха изрязани с флекс, след което той беше запокитен от площада пред парламента в двора на леярна някъде край София. Там той бе фотографиран от скулптора Минеков, част от ръководството на Движение България на гражданите, да седи самотно в компанията на кучета и автомобили.
След Рашидов и министърът на външните работи Николай Младенов реагира нервно и объркано на въпрос на Виктор Николаев от Би Ти Ви, интересуващ се дали покойният му баща е бил щатен служител на комунистическите тайни служби, както обявиха някои медии. Самият Младенов стана известен с прокарването на лустрационни мерки, насочени срещу хора на ДС, все още работещи в МВнР. Не ви ли е малко неудобно да ми задавате такива въпроси?, репликира министърът водещия, след което го призова да не става част от тази комунистическа конспирация, която иска да обясни дейността на едни хора с техните роднини и с техните родители. Не намесвайте баща ми, не намесвайте родителите ми и семейството ми, защото ставате част от една много мръсна кампания, призова го той.
И на двамата министри хич не им се иска да цопват в блатото, наречено ежедневен политически дискурс, и да коментират злободневните, но неизбежни въпроси. Рашидов например се беше подготвил да говори за бюджета за следващата година, а вместо това трябваше да опровергава твърденията на политически опонент. Младенов, който обикновено има толкова скучно присъствие, че вероятно появите му по телевизията водят до масов отлив на зрители, говори за изразеното намерение на британците да ограничат достъпа на българи до трудовия пазар във Великобритания. И двамата искаха да яхнат важната тема на деня, за да блеснат (Рашидов) или да успокоят електората (Младенов). Нервността им дойде от това, че са свикнали да им се предоставя правото именно те да определят съдържанието и ритъма на разговора.
Днес обаче ситуацията е доста по-различна отпреди година, да речем. Колкото повече приближава парламентарният вот, толкова повече управляващите ще се сблъскват с иронията, критиките, понякога и с неприкритото презрение на журналисти, които допреди месеци са изглеждали добронамерени. Защото едва сега последните могат малко по малко да освободят напрежението от това да разговарят всяка седмица с едни и същи лица за едни и същи неща, дотегнали им безгранично. Когато краят се вижда (изборният юли вече е на хоризонта), човекът, облечен във власт, не изглежда особено страшен, по-малък е, леко комичен и се превръща в куче, което по-лесно можеш да ритнеш.
В интерес на истината и меденият месец на тази власт продължи необичайно дълго, и перспективата за развод с част от медиите идва прекалено късно. Предишните мъченици – Станишев и компания, бяха разпознати като боксова круша много по-рано. Как ли ще се промени медийният образ на ГЕРБ, ако им се наложи в следващия мандат да бъдат опозиция?
