Грижите не напускат испанския премиер Мариано Рахой дори в редките мигове на радост. Такъв беше изборният ден на 21 октомври за местни управи на два региона на Испания – Галисия и Страната на Баските. В Галисия, където е и родното място на Рахой (Сантяго де Компостела), управляващата Народна партия спечели 41 от общо 75 места в регионалния парламент – с три повече, отколкото имаше преди вота. Формацията определи категоричната си победа като реабилитация на политиката й на сурови ограничения. Регионът, управляван от Алберто Нуньес Фейхо, бе сред първите, провели програма за стриктен контрол върху разходите и приключи миналата година с един от най-ниските дефицити. Фейхо, който е смятан за вероятен наследник на Рахой, направи съкращения на средствата за здравеопазване и същевременно продаде луксозните коли на регионалната администрация.
В страната на Баските обаче вотът не премина толкова успешно за управляващите, защото там за тях бяха подадени с 11% по-малко гласове, отколкото на предишните избори. Умерената Баска националистическа партия (PNV) спечели 27 места в 75-членния местен парламент. А коалицията на сепаратистите EH Bildu ще има 21 законодатели. Това дава абсолютно мнозинство на двете партии в бъдещата регионална управа. Наистина, лидерът на PNV – Иниго Уркулу, обеща предизборно да направи икономиката свой основен приоритет, но политическите наблюдатели очакват по-скоро той да последва примера на Каталуния и да проведе референдум за независимост през следващите четири години.
Оттук нататък интересът се прехвърля върху Каталуния, която ще проведе предсрочни избори на 25 ноември. Да припомним, че президентът на регионалната управа Артур Мас обеща да свика референдум за независимост, ако спечели вота.
С други думи, Рахой няма време за отдих и ще трябва да се сражава на два сепаратистки фронта. Анализатори обръщат внимание, че националистите от Каталуния и Страната на Баските следят много зорко и случващото се в Шотландия. Надеждата им е, че един положителен вот в полза на нейната независимост от Англия на референдума през 2014-а ще принуди Европейския съюз да изработи формула, която разрешава разделянето на страните членки на общността.
Най-тежките проблеми на Рахой обаче са с днешна дата. Международната рейтингова агенция Муудис инвестърс сървис понижи на 22 октомври кредитната оценка на пет испански района, включително и на богатата Каталуния, и предупреди, че те страдат от изключително ограничени кешови резерви и намаляваща ликвидност. Освен Каталуния, която има 20% принос в испанския БВП, но същевременно е и с огромни задължения, пострадаха рейтингите и на Андалусия, Екстремадура, Кастиля – Ла Манча и Мурсия.
Муудис потвърди и отрицателната си перспектива за дълговете, емитирани от всичките регионални управи на Испания, както и на всички облигации, издавани от централното правителство. Това означава, че при влошаване на икономическата конюнктура могат да последват още преоценки, които да вкарат страната в диапазона на високия риск (junk).
Испанският регионален спасителен фонд (FLA) е получил досега молби за финансова помощ от пет регионални правителства на обща стойност над 15 млрд. евро, което се равнява на 85% от общите средства на фонда.
На 23 октомври пък Испанската централна банка съобщи, че БВП на Испания се е свил с 0.4% в периода юли-септември спрямо предишните три месеца – пети пореден тримесечен спад. На годишна база испанското стопанство се е свило с 1.7% през третото тримесечие. Това със сигурност ще увеличи натиска върху Мадрид да поиска още европейска финансова помощ извън вече договорените 100 млрд. евро в подкрепа на болната национална банкова система. Но засега испанският премиер отбива подобни призиви, докато не се изясни какво ще поискат в замяна кредиторите. Още повече че разходите на страната за обслужване на задълженията й са спаднали съществено – от върховите 7.75% годишна доходност на десетгодишните испански облигации на 25 юли, на около 5.5% на 23 октомври.
nbsp;
