Като си траем, ще плащаме. Това е положението. България може и да е единствената страна в Европейския съюз, където такса смет не се формира в зависимост от генерирантите боклуци, а според стойността на имота, но и българите са единствените, които безропотно си плащат този грабеж. Примирението ни съответно развързва ръцете на местните власти да ни цакат , както намерят за добре. Затова у нас е без значение дали в даден апартамент живеят един, пет или десет човека, или пък жилището е необитаемо – във всеки от изброените случаи сумата, която се плаща на общината, е една и съща. С други думи, европейският принцип замърсителят плаща е заменен с имотът плаща, което превръща таксата смет във втори имотен данък. Съвсем не е за пропускане и фактът, че този налог, маскиран като такса, е в пъти по голям от самия данък сгради.
Нелепото е, че Законът за местните данъци и такси и сега определя като основен начин за начисляването на такса смет именно количеството генериран отпадък, а използването на друг критерий (като данъчна оценка) е само алтернатива, предвидена за случаите, когато няма как да се определи кой колко замърсява. При това градските управници нямат право на преценка кой от тях да приложат – според количеството на боклука или друг, а са длъжни да въведат първия приоритетно. Ако не могат, трябва да се обосноват писмено при приемането на наредбата. Кметствата обаче никога не са казвали какви са обективните причини, поради които е невъзможно да се установи количеството отпадъци, произведено от съответния замърсител. Само че всяка година изготвят план-сметката за чистотата върху прогнозен обем боклук, който фирмите, ангажирани с тази дейност, е необходимо да съберат и извозят. Също така са длъжни по закон да измерват и отчитат в НСИ количествата отпадъци ( в това число събрани и депонирани) и всичките 264 общини го правят. Така в единия случай уж не може да се приложи количествения метод, а в другия – сметките се правят точно чрез него.
Истината е, че количеството на битовите отпадъци, изхвърляно от домакинствата, може да се определи поне по десет начина, които се прилагат в цяла Европа. Защо една Албания, Косово или Румъния могат да направят такива системи, а у нас да не може? Разбира се, че има варианти това да се случи, но проблемът е, че управниците не искат да ги въведат. Много по-лесно и изгодно им е да ни скубят с измислени налози, да си попълват бюджетите и не на последно място да си улесняват работата.
И докато гражданите все още търпят, на бизнеса май взе да му писва. През седмицата от Българската стопанска камара (БСК) за пореден път поискаха нов и справедлив начин за определяне и заплащане на такса битови отпадъци, Изпълнителният председател на организацията – Божидар Данев, дори призова всички фирми да атакуват пред административните съдилища наредбите, с които се регламентира начинът за събиране на налозите, защото те са незаконни и противоконституционни. Данев припомни още, че Комисията за защита от дискриминация вече се е произнесла по поставения казус с положително за бизнеса становище. Омбудсманът, който също беше сезиран, е препоръчал на Народното събрание да се промени нормативната рамка за изчисляването на такса смет. Дори президентът Росен Плевнелиев, когато правеше своята предизборна кампания, обеща да сезира Конституционния съд по въпроса.
За да стане ясно колко несправедливо е определянето на налога на базата на данъчната оценка на имотите, е достатъчно да видим какви суми плащат различните компании. Според проучване на БСК предприятията от различните региони дават на общините за боклуците си между 30 и 3100 лв. на един работник и от 20 лв. до 150 хил. лв. на тон. Някои големи фирми пък са били принудени да плащат и абсурдно високи такси на фона на общите разходи на общината за чистота. Например Соди Девня внася в местния бюджет по около 500 хил. лв., докато градската управа харчи за почистване на цялата община малко над 1 млн. лева.
Всъщност каквито и призиви да отправя Божидар Данев, абсурдният начин, по който се изчислява такса смет, не може да бъде оспорен в съда и хората ще продължават да плащат, дори да не са изхвърлили и една салфетка. Причината е едно решение на Административния съд в столицата по повод жалба срещу Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги. Според магистратите оспорването на норматива в частта, която обрича гражданите да плащат на база данъчна оценка на имотите, е невъзможно, тъй като с решение №15122 от 18 ноември 2011-а тричленен състав на Върховния административен съд вече се е произнесъл по въпроса. Тогава съдия Николай Гунчев се е произнесъл, че е налице обективна технологична невъзможност да се определи количеството битови отпадъци, произвеждани в имотите на гражданите и жилищните имоти на предприятията. Затова се оказва правилно и законно да се използва стойността на имота за основа при начисляване на такса битови отпадъци и оттук нататък никой не може да поиска преразглеждане на това правило.
В последна сметка, ако българите наистина сме толкова уникални и не можем както останалите европейци да определим кой какво количество боклуци изхвърля, има един лесен и приложим у нас пример, който отчасти ще реши проблема. Става въпрос за разделянето на отпадъците на сухи и мокри, плюс стъкло, както е във Франция. По този начин, ако в един контейнер има 90% сух отпадък, по-голямата част от него са суровини, чиято последваща реализация може напълно да финансира дейностите по извозването и рециклирането им. Илиу казано с други думи, целият поток може да се самоиздържа, без да е необходимо хората да плащат. В същото време обемът на мокрия отпадък ще се намали наполовина, а с това и кратността на вдигането на контейнерите, което пък ще спести много средства и ще позволи понижаване на таксите, събирани от общините.
