Водните проекти по оперативната програма Околна среда цъкат като истинска бомба, пред която данъкът върху лихвите от депозити ще ни се види като детска игра. Досега екоминистърът Нона Караджова е подписала договори за канализация и пречиствателни станции за над 1.7 млрд. лв., при положение че разполага с едва около 600 млн. лева. Още по-неприятното е, че продължават да се сключват нови контракти. А това неминуемо ще доведе до огромна задлъжнялост, фалити на общини и фирми, провалена оперативна програма, наказателни процедури за милиони евро. Тази апокалиптична картина се очертава като съвсем реална последица от управлението на ГЕРБ в сферата на екологията. Вместо обаче да се вземат бързи мерки за предотвратяване на евентуалните пагубни последствия министър Караджова и екипът й всячески се опитват да протакат и да замажат ситуацията.
Малцина сигурно вече помнят как в началото на мандата си хората на Бойко Борисов мощно громяха политиката на Тройната коалиция да сключва скъпи ВиК договори за селища с малко жители, подбирани почти изцяло по политически признак. В момента ние трябва да избираме дали да построим пречиствателните станции в големите градове, които са с огромен поток отпадъчни води, или в малки населени места, за които на практика в Европа дори не се строят канализации, а са с модерни септични ями. Никой не обяснява на хората в малките населени места, че трябва да плащат изключително високи такси за канализация и пречистване на отпадъчни води, тръбеше тогава Нона Караджова. Чуваха се и заплахи за разваляне на контракти, даването им на прокуратурата и какво ли още не. Какъв обаче се оказа резултатът от всичко това?
Вместо да сложат ред в Авгиевите обори, министърът и подчинените й
направиха батака във ВиК сектора още по-голям
nbsp;
Тоталното забавяне на проектите доведе дотам в края на мандата на пожар отново да се подписват раздути договори за изграждане на пречиствателни станции и канализация, които далеч надхвърлят допустимите европейските изисквания. Водещ критерий при избора на общините пак е политическата принадлежност. А най-неприятното е, че се договарят проекти, без да има пари за тях. Не е ясно кой ще ги плаща, но е сигурно, че следващият министър на екологията никак няма да е щастлив от полученото наследство.
Според Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз при налични 2.5 млрд. лв. за сектор Води на оперативната програма Околна среда към 1 октомври са били подписани договори за 3.5 млрд. лева. Конкретно за процедурата Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации с над 10 000 жители пък договарянето е три пъти над отпуснатото за тази цел финансиране от 600 млн. лева. Ангажиментите, поети при присъединяването ни към общността, бяха всички градове с повече от 10 хил. жители да имат изградени канализация и пречиствателни станции до края на 2010-а, а за тези с население между 2 и 10 хил. души срокът изтича в края на 2014-а. Затова сега, общо взето, споразуменията се подписват на килограм, с обяснението, че така се наваксва натрупаното закъснение. Но никой не смее да каже какви ще са последиците.
Бившият заместник-министър на регионалното развитие и сегашен депутат от БСП Димчо Михалевски смята, че в желанието си да изплува от дъното министър Караджова и хората около нея
заблуждават кметовете
nbsp;
и ги карат да сключват договори сега, с обяснението, че ще получат пари за довършването на проектите си през следващия програмен период. Само че Според правилата на Европейската комисия това просто не може да стане и в един момент парите към общините ще секнат. Те няма да могат повече да се разплащат с наетите за строителството на ВиК мрежи и пречиствателни станции фирми. Десетки обекти ще останат незавършени, а направените по тях разходи отново ще са за сметка на бизнеса, който неминуемо ще бъде изправен пред фалит, твърди Михалевски.
За капак на всичко страната ще бъде принудена да върне и всички получени авансови плащания по спрените проекти, тъй като
разпоредбите на Брюксел са железни
nbsp;
в това отношение – ако обектът не е напълно готов преди крайната дата за допустимост на разходите, всички преведени за него пари се връщат. А в случая става въпрос за общо около 1 млрд. лева.
Има и още нещо. Без никакъв свян днес се подписват контракти, които драстично нарушават наложените от Европейската комисия критерии за средна цена на водните проекти от около 500 евро на жител. Същото правеше и предишният екоминистър Джевдте Чакъров, заради което в началото на 2009-а лично представителят на Генералната дирекция Регионална политика Карстен Расмусен остро критикува нашите власти. Тогава Брюксел поиска договорите да бъдат ревизирани, но от Министерството на околната среда и водите не последва отговор. Обещанията за промени дойдоха едва когато ГЕРБ пое управлението на държавата, но от дистанцията на времето вече можем да кажем, че това са били само празни приказки.
На практика днешните управници
стриктно следват политиката на предшествениците
nbsp;
си във водния сектор. И ако Джевдет Чакъров имаше слабост предимно към канализацията в общини, в които царуваше ДПС, сега същата тактика прилага и ГЕРБ. Справка в информационната система за управление и наблюдение на европарите показва, че най-скъпият воден проект, подписан през тази година, не е за някой от големите ни градове, а за доизграждане и модернизиране на канализационната и водопроводната мрежи в Костинброд. За тази цел ще бъдат похарчени общо 97.4 млн. лв. в следващите 37 месеца, считано от 4 септември 2012-а. Съдейки по официалната статистика пък, в Костинброд живеят 11 860 души, т.е. за всеки от тях ще бъдат похарчени над 8200 лв., или много над нормата от 500 евро, поставена от Европейската комисия. Дори и да допуснем, че Брюксел ще одобри средствата, предвидени за това начинание, ще е интересно да видим какви сметки ще трябва да плащат съгражданите на Азис, за да изплатят новите си водопроводи и канали. Днес тази тема се отбягва, но в даден момент хората със сигурност ще отнесат този въпрос към кмета си Милен Димитров, който, случайно или не, е от ГЕРБ.
Друг голям проект, легнал на сърцето на управляващите и най-вече на премиера Бойко Борисов, е този за
изграждането на ВиК мрежата в Банкя
nbsp;
Той започна официално в началото на август и общият му бюджет е малко над 61 млн. лева. Курортното градче е с 11 117 жители, което означава че на всеки от тях се падат по 5487 лв. – сума отново надхвърляща прага, поставен от Еврокомисията.
Сходна е ситуацията и в гр. Раковски. За изграждането на пречиствателна станция, колектори и канализация там са предвидени близо 59 млн. лв., което при около 16 хил. души население пак запраща инвестицията доста далеч от европейските изисквания.
С приключването на този мащабен воден проект община Раковски ще реши един изключително сериозно назряващ екологичен проблем. Използването към настоящия момент на септични ями от домакинствата създава сериозна опасност от замърсяване на подпочвените води. Наред с това ще отворим път за развитие на уличната инфраструктура и превръщането на град Раковски в един модерен европейски град, обясни кметът от ГЕРБ Иван Антонов. Да не забравяме обаче, че преди тези светли бъднини ще е необходима санкцията на еврокомисарите.
Списъкът лесно може да бъде продължен и с други ГЕРБ-ерски общини като Панагюрище, Пирдоп, Козлодуй, които също са сключили многомилионни договори за ВиК проекти. Но в интерес на истината през тази година и малки общини, управлявани от опозицията, са спечелили водни проекти, надхвърлящи индикатора 500 евро. Такива са Исперих (51.3 млн. лв. при 9 хил. души население.), Кубрат (44.2 млн. лв. при 7400 жители), Нови пазар (36.7 млн. лв. при 12 хил. души население), Кнежа (33.2 млн. лв. при 11 хил. жители). Естествено, за тях също няма гаранция, че ще минат през ситото на Европейската комисия.
Неблагополучията в управлението на програмата Околна среда съвсем не свършват със свръхдоговарянето и раздуването на проектите. Не по-малък проблем е и че реално, освен да се подписват договори, нищо друго не се прави.
Строителството на повечето обекти
nbsp;
тепърва предстои, а завършените се броят на пръсти, като до един са били започнати още при управлението на Чакъров. Става дума за канализацията на Приморско, бургаския квартала Долно Езерово, Главиница, Перник и Каварна. Контрактите за тях са подписани още през ноември 2008-а и само те са приети от ЕС като окончателно приключили. Всъщност и Нона Караджова може да се похвали с немалко изпълнени договори, но те са само за техническа помощ при подготовката на инвестиционните предложения, а не за строителство. Вярно, в отчета й за трите години начело на екологията пише, че са завършени 32 проекта, но явно експертите в Брюксел още не мислят така. Освен това как има готови съоръжения, след като първият договор в сектор Води след идването на власт на правителството на ГЕРБ бе подписан едва в края на февруари 2011-а. В случая става въпрос за проекта за подобряване и развитие на инфраструктура за питейни и отпадъчни води на община Разлог на стойност 8.2 млн. лева.
Така стигаме до споменатия ангажимент до края на 2010-а всички градове с над 10 хил. жители да имат изградени и работещи пречиствателни станции за отпадни води и до реалностите днес две трети от тях да продължават да изливат отпадъчните си води направо в реките или морето. Очертават се сериозни санкции, като по последни индикации наказателната процедура срещу страната ще бъде заведена най-късно идната пролет. Абсурдното е, че изискванията на Европейския съюз са известни още от преговорния процес за присъединяването на България към общността. Дори е разработена стратегия, благодарение на която е била затворена главата Околна среда. Явно обаче през всичките тези години властта, без значение от политическата й окраска, са е вълнувала от други неща…
