Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия може и да провали мераците на бизнеса да се възползват от евросредствата, но в никакъв случай няма да пропусне възможността да задоволи собствения си апетит. До края на април 2013-а ръководената от Мариана Велкова институция ще се опита да получи над 15 млн. лв. от програмата Конкурентоспособност, след като досега е успяла да оползотвори повече от десет милиона. С това тя се нарежда на първо място по усвоени средства сред всички възможни бенефициенти по тази програма. И това, при положение че официално се провали при управлението на европейската помощ за малките и средните предприятия и беше изхвърлена от Конкурентоспособност.
Милионите, които усвояват Велкова и екипът й, на теория са предназначени именно за насърчаване на малкия и средния бизнес. Те идват по проект за 27.4 млн. лв., но трудно може да се каже с какво точно досега са подпомогнати фирмите. Може би това е и причината агенцията периодично да организира специални пресконференции, на които да обяснява за големите си постижения.
По данни на Информационната система за управление и наблюдение на европейските средства за въпросния проект до началото на октомври са платени малко над 8.6 млн. лева. По сметки на агенцията пък досега са изплатени малко над 12.3 млн. лева. Което и от двете числа да е вярно, през следващите шест месеца ведомството ще има на разположение още доста пари до изчерпването на бюджета от 27.4 милиона. Тези средства така или иначе са заложени в оперативната програма за подпомагане на дейността на изпълнителната агенция, така че е хубаво да бъдат усвоени, оправда се преди време Велкова.
Всъщност още в самото начало проектът беше белязан с фалстарт и цели осем месеца така и не успя да тръгне. Вместо в началото на септември 2009-а неговото изпълнение започна в края на април 2010 година. Затова и краят му бе отложен за април 2013-а. Поначало парите бяха предназначени за намиране на чуждестранни партньори и насърчаване на износа на задъхващите се от кризата малки и средни предприятия. На практика обаче това не се случи и една част от средствата бяха похарчени за закупуването на нови автомобили, компютърна и офис техника, канцеларски материали за нуждите на чиновниците от изпълнителната агенция.
С обновяването на автомобилния парк например се зае Булвария холдинг, на който бяха платени близо 367 хил. лева. Още 484 хил. лв. отидоха за канцеларски материали, хартия и мастило за принтери. Новите компютри и офис техника излязоха 216 хил. лева. Друга част бе дадена за създаването на един недобре функциониращ експортен портал, който да свърже нашите предприемачи с чуждестранни предприятия. След половингодишно закъснение и платените за изработването му близо 79 хил. лв. се появи нов проблем. От агенцията не бяха наясно по какъв начин чуждестранният бизнес ще научи за съществуването на това удобство. Оказа се, че се разчита преди всичко на случайността. А и технологичните възможности на сайта позволяват регистрирането на не повече от 100 хил. фирми, независимо че малките и средните предприятия у нас са три пъти повече – те са около 315 хиляди. Обяснението е, че едва около 70 хиляди от тях имали експортен потенциал и идеята на агенцията била броят им да се увеличи благодарение на портала.
Всичко хубаво, но от последните обяснения на Велкова се разбра, че за година сайтът е посетен 33 хиляди пъти, а регистрираните потребители са 2460. Едва 130 фирми пък са се възползвали от възможността да си направят собствен профил, а публикуваните оферти досега са общо 92. Всеки ден получаваме между 10-20 запитвания от различни компании, свързани с износа на продукцията им и условията за реклама в чужбина, похвали се началникът на отдел Информационно и аналитично обслужване в агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия Владимир Минев, пропускайки да поясни колко от тях реално са получили помощ, за да реализират продукцията си извън страната.
Сега има идея да се изготви месечен електронен бюлетин с информации за най-новите публикации на сайта, за който ведомството е готово да плати 175 хил. лв. без ДДС. Това не е нещо ново – няколко месеца преди да тръгне експортният портал, беше обявена обществена поръчка за електронните абонаменти, на която обаче не се яви нито един кандидат и търгът беше прекратен.
Провали се и голямата поръчка за избор на компания, която да подсигури самолетните билети на агенцията. Преди седмица Комисията за защита на конкуренцията отмени търга за 3.2 млн. лв., в който участваха фирмите Аргус травел и Бългериан ВИП Травъл. Първата бе избрана за победител, но втората обжалва и в крайна сметка антимонополният орган установи, че в състава на оценителната комисия са били включени хора, които нямат необходимата квалификация.
За лошото управление на изпълнителната агенция най-добре говори представянето на страната ни на международните панаири и изложения. Впрочем това е и дейността с най-голям бюджет – 18.3 млн. лв., като досега са изразходвани над 9 млн. лева. Още от самото начало на проекта бизнесът роптае срещу крайно неефективното представяне на българските компании в чужбина. Причината е в недобрата подготовка, липсата на адекватна реклама и подредба на българските щандове, за което агенцията прибира хиляди левове годишно. Но за неубедителното представяне зад граница Мариана Велкова обвини Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, под чиято шапка се намира самата тя. Според нея именно то било отговорно за лошата организация и провала на международните изложения, отпускайки средствата в последния момент, което правело невъзможно служителите й да се подготвят добре. За да пооправи нещата, през 2011-а Велкова уж нае фирмата Експо дизайн 3 за сумата от 82 хил. лв., която да подобри визията на българските щандове, само че резултатът отново е спорен (виж карето).
Сякаш напук на всичките си неблагополучия агенцията за малките и средните предприятия съвсем не възнамерява да спре с бесзмислените харчове. В началото на ноември тя ще обяви нова обществена поръчка за разработването на 170 продуктови пазарни проучвания и анализи, които да са в помощ на експортния портал. За тази цел са предвидени 1.4 млн. лева. Идеята е да се изготви и списък на компаниите, намиращи се в базата данни на агенцията, който да съдържа контакти и информация за техните продукти, при все че тази информация може да се намери в редица бизнес каталози, издавани всяка година у нас.
Истината е, че липсва и каквато и да е статистика как усилията на екипа на Велкова са се отразили на износа на държавата. Ръководеното от нея ведомство не събира подобни данни, тъй като разчита единствено на анкетите, които фирмите попълвали при завръщането си от международни изложения и панаири. Освен това според Мариана Велкова било трудно да се изчисли какъв точно е размерът на експорта, който реализират българските малки и средни предприятия.
nbsp;
nbsp;
От 2010-а досега са проведени общо 13 търговски мисии в Германия, Русия, Испания, Финландия, Белгия, САЩ, Израел, Мароко с участието на 162 български предприятия. В същото време в страната са организирани пет международни бизнес форума с участието на 297 български фирми. В резултат на всички тези усилия са сключени общо 72 договора.
За две години от началото на проекта в 69 международни панаира и специализирани изложби са участвали общо 637 дружества. Трийсет и шест процента от компаниите обаче не отчитат увеличение на експорта си. Според данните на агенцията за малките и средните предприятия с 10% са увеличили износа си около 32 на сто от участниците, а над 20% – едва с три на сто. Най-много от сключените договори (36%) са за суми под 100 хил. лв. и едва 2% – за над 300 хил. лева.
