Последните данни за сектор Строителство показват, че обемите на строителната продукция за август 2012-а са на нивото на първото тримесечие на 2006 година. При това свиването на отрасъла продължава и на месечна база, макар и вече с много ниски проценти – от 0.2 до 0.7 процента. А да не забравяме и за инфлацията.
Това е нагледният резултат от кризата. Балонът на недвижимите имоти гръмна и повлече след себе си към дъното фирми и инвеститори, които през 2008-а не вярваха, че търсенето на имоти и ръстът на цените ще свършат толкова скоро. Според председателя на браншовата камара Светослав Глосов спадът в строителството само от януари до края на юни е около 7% и тази тенденция се запазва вече трета поредна година. Обекти има, но те са на по-малка стойност. Трябва да се отчете също така, че около 90% от изпълняваните строителни проекти в момента са финансирани по някоя от европейските програми.
Най-зле е секторът на сградното строителство. Там спадът е твърде голям и няма признаци в скоро време да бъде преодолян. Малко по-добре изглеждат нещата при инфраструктурата и инженерните обекти – благодарение на някои по-големи държавни и общински поръчки има запазен ръст от 68 на сто в сравнение с 2005-а, тоест преди бума от 2006-2008 година.
По данни на Регистъра на строителните фирми сега официално вписаните в него дружества са близо 4 хил., а през 2008-а надхвърляха 6 хиляди. Експертипредвиждат, че до края на декември те ще намалеят още до около 3 хиляди. Или с други думи, броят на работещите в строителната сфера юридически лица ще се свие на половина в сравнение с 2008-а. Днес надеждите на хората в отрасъла са свързани с европейското финансиране по различни програми, отбелязват специалистите. Само по оперативната програма Регионално развитие има за усвояване около 2 млрд. лева. Доста средства стоят и по програмата за околна среда.
Лошото е, че сградното жилищно строителство ще остане назад и при него кризата ще се задълбочи. А в инфраструктурните проекти шанс за участие имат само по-големите и технически, и кадрово обезпечени компании. Но дори и при спечелен проект разплащането на парите непрекъснато се бави и това се превръща в голям проблем за бранша. Неслучайно именно в строителството, според Българската стопанска камара, са най-големи и междуфирмените задължения.
От отпадналите от секторанад 70% са малки дружества – с по пет до десет души персонал, които обикновено работеха като подизпълнители. От две години те не могат да осигурят на работниците си достатъчно работа и да им плащат заплати и повечето закриха дейността си или я замразиха. Това освободи много работна ръка – по някои изчисления над 60 хил. души. Част от майсторите напуснаха страната и потърсиха препитание навън, а други се насочиха към също свития пазар на жилищните ремонти, който освен това е и сезонен. Най-кратката характеристика на този пазар през отминалото лято и есента е стабилизирането на цените. Прекратяването на дейността на маса фирми отвори поле за действие на подвижни структури от двама-трима майстори, които правят ремонти по домовете. Това спестява данъци и разходи, което, естествено, се отразява и на по-ниските цени. Нещо повече, конкуренцията доведе до почти пълно изравняване на цените на основните ремонтни работи като боядисване, шпакловка и други.
При боядисването например цената на квадратен метър едноцветен латекс е между 3 и 4 лв., но при някои майстори обемът на работа също е от значение. Колкото квадратурата е по-голяма, толкова цените на квадрат намаляват. С лев е по-скъпо, ако латексът е двуцветен или с повече цветове. При блажната боя с грунд, която се полага по дървени врати или огради, цената варира от 4 до 6 лева.
Продължава да е много търсена услугата пренареждане на покриви или промяна на профила им. Причината, естествено, е в увеличаването на броя на еднофамилните къщи и вилите през последните петнайсет години. Но и в тези случаи няма съществена промяна в цените спрямо миналата година. Квадратен метър при изграждането на нови керемидени покриви излиза заедно с материалите около 60-70 лева. Пренареждането на стари и подмяната на повредени елементи варира от 7-8 до 12 лева. Хидроизолацията на покривни конструкции, една също много търсена напоследък услуга, струва около 10 лв. на квадрат. В цената влизат полагане на фолио, залепване на мембрана и грундиране на ламаринените части. Когато се налага да се разкрие стар покрив, да се направи нова дървена конструкция и да се накове дървена ламперия, цената достига 65 лв. на квадратен метър. Според майстори, специализирали се в тази дейност, работа в големите градове на страната за тях има почти през целия активен сезон – от април до октомври.
Конкретно при външната топлоизолация стойностите през последните три месеца леко се повишиха. Сега квадратният метър за стандартната топлоизолация със стиропор е 29-30 лв., а с вата – 32-35 лева. Намаляват бригадите, работещи с алпинисти, като все повече се ориентират към скелета, а това е по-скъпо.
Прогнозите са през следващия активен сезон цените на всички ремонтни дейности да се повишат незначително в големите областни центрове и столицата. Вероятно това няма да е повече от 3-5% в сравнение със сегашните и ще отрази основно инфлацията.
nbsp;
nbsp;
