На 1 ноември през 1909 г. в Пловдив за първи път е честван Денят на народните будители. Предложението е на просветителя Найден Геров, а денят не е избран случайно – това е денят на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец, покровителят на България.
Идеята е Денят на народните будители да е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема промени в Закона за празниците и неделната почивка, а Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 година.
За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 година празникът е отменен от новата власт.
След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.
Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение МАТИ БОЛГАРИЯ.
