Тежката и трудноподвижна машина на образованието и науката ни ще тръгне догодина с гориво от 2.869 млрд. лева. Поне такива са заложените параметри за сектор Образование в законопроекта за държавния бюджет, в които дори да има промени, те ще са по-скоро козметични. И докато някои от малките колелца на буксуващата ни образователна система ще получат допълнителна парична смазка, за да работят на по-бързи обороти, големите и важни за икономическия разтеж на България механизми са оставени да скърцат на сухо от главният машинист Симеон Дянков. Държавата възнамерява да раздели иначе единната и свързана система от детски ясли и градини, предучилищно и училищно образование, университети и научни институти по признак финансова подкрепа. Непонятното е, че заявените на хартия приоритети впоследствие се оказват съвсем други, а накрая излиза, че липсва последователна правителствена политика в сектора. Заради което учители, ректори, научни работници, синдикати се оказват крайно недоволни, нищо че номинално за образование са заделени със 122 млн. лв. повече спрямо тази година.
Противоречието между добри намерения и реалност изпъква най-ясно от съпоставката между доклада на вицепремиера и финансов министър Дянков по параметрите на бюджета и изказването на образователния министър Сергей Игнатов, направено на последното заседание на ресорната парламентарна комисия. Дянков вади като втори основен акцент в бюджет 2013 увеличаването на разходите в сектори, насърчаващи икономическия растеж. Като пример са дадени образователните политики, ключови за подготовката на кадри, които да осъществят преход към икономика на знанието. От друга страна обаче, министър Игнатов каза, че в условията на криза приоритет на държавата следва да бъдат децата от предучилищната и училищна подготовка, за които ще се отделят най-много средства. Може би защото няма как да си признае, че Дянков не дава повече за наука и висше образование, заради което парите потеглят само в едната посока. Между другото това не е единственото разминаване между образователния министър и финансист №1. Като академичен човек, запознат с кулоарите и практическата работа на БАН, Игнатов неведнъж се е застъпвал за научната академия пред правителството, докато Дянков явно сънува в кошмарите си феодални старци, които на всяка цена трябва да бъдат затрити. Твърде е вероятно това да се случи още догодина, когато
парите за наука буквално ще паднат
под прага на бедността, а икономиката на знанието ще се прави от шепа идеалисти със заплати от 300 лева.
Според заложеното в брюкселската стратегия Европа 2020, към която кабинетът твърди, че стриктно се придържа, е необходимо до края на сегашния програмен период България да инвестира в научноизследователска и развойна дейност 1.5% от брутния си вътрешен продукт. Ситият търбух на бюджет 2013 обаче се оказва за наука глух. В него по това перо са предвидени общи разходи от 193.5 млн. лв., като сумата е по-малка спрямо миналата година и е само 0.2% от БВП. Членът на парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта от квотата на Коалиция за България – Ваня Добрева, нарече този факт престъпление и май не е далеч от истината. Разчетената субсидия за БАН (и за науката във висшите училища) е 67.8 млн. лв. и именно бюджетът на академията предизвика гнева на всички опозиционни депутати от образователната комисия, на учените, синдикатите и дори на учителите и ректорите на университети. При положение че през 2009-а за нея и работещите там 6700 души БАН са отпуснати 94 млн. лв., сегашните 59.7 млн. лв. са капка в изследователското море.
Казвате ни, че 98-те млн. лв. субсидия, които искаме са химера, а това е нашият екзистенц минимум. Не ни давате никакви пари за капиталови разходи, не можем да си платим членския внос за участие в световни научни организации, губим пари по европроекти, не можем да си покрием разходите дори по подписани договори, от които държавата печели милиони. Може би не знаете, но всеки инвестиран лев в наука носи възвръщаемост от 6-7 лева. Така че инвестирайте поне още 15 млн. лв. в нас, за да оцелеем. Не можем да издържаме повече, плащаме от джоба си ток, вода и парно, обърна се с апел към министър Игнатов председателят на Общото събрание на БАН проф. Никола Малиновски.
Картинката, обрисувана от професора, може да звучи твърде апокалиптично, но тя наистина е такава. Започвайки от заплатите на учените в БАН, необходимо е да се отбележи, че те са едни от най-ниските в света. Професор
взима между 600 и 880 лв. с добавките
за звание, доцент се разписва срещу 516-604 лв., главните асистенти работят за до 450 лв., а заплатата на асистентите варира между 300 и 405 лева. Само луди глави без семейства биха оцелели с подобен доход. Средното възнаграждение в академията е 571 лв. при 784 лв. заплата в обществения сектор към средата на 2012-а. На всичко отгоре, независимо от мизерните си доходи, учените трябва да събират 7.5 млн. годишно, за да плащат сметките за ток, парно и вода, тъй като по това перо ведомството на министър Дянков не смята да им даде и стотинка. Това принуждава много от щатните служители да излизат в неплатен годишен отпуск, което в условията на криза си е чиста проба нарушение на Кодекса на труда.
Академията няма да види и левче за обучение на докторанти, за поддържане на международно научно сътрудничество, за храна и медикаменти за работещите при тежки условия и дори за задължителните медицински прегледи. Въобще – глад, студ, мизерия и изолация. Много от оперативните дейности като микробиология, геомагнитни и радиационни изследвания, компютърно пиратство също остават без пари. Така че, ако неочаквано (не дай Боже!) ни разтресе силно заметресение, плъзне вирусна епидемия или ни забули радиационен облак, ще трябва да търсим обяснение пред кабинета на Дянков.
За научни изследвания пари няма, а според разчетите на БАН по това перо са необходими около 11 млн. лева. Така на практика излиза, че академията наистина е оставена без почти никаква оперативна дейност и връзките й със света са напълно отрязани. В същото време за научна дейност, извършвана от структурите към министерствата, са планирани 76.9 млн. лева. Явно държавните чиновници играят по-добре от професионалистите на полето на науката…
Планираните разходи
за висше образование са 663.9 млн. лв.
като в тях се включват средства за издръжка на обучението, пари за социално-битови разходи на студенти и докторанти, както и за ремонти на университетската база, и общежитията. Въпреки че вузовете ще получат 375 млн. лв. (което е към 28 млн. лв. увеличение), те едва ли ще се отърват от хроничните си финансови проблеми. Най-големият от тях е, че базовият норматив за издръжка на студент вече четвърта година ще бъде замразен на 693 лв., след като сегашното правителство го свали с 270 лв. през 2010-а. Според ректора на Югозападния университет Неофит Рилски проф. д.н. Иван Мирчев е напълно логично издръжката да бъде актуализирана поне с размера на натрупаната инфлация. От СУ Св. Климент Охридски пък смятат, че допълнителните средства, които университетът ще получи заради високите си оценки за качество на обучението по професионални направления, са крайно недостатъчни, а малките езикови филологии ще продължат да бъдат недофинансирани. От университета, който ще получи към 48.5 млн. лв., изтъкват, че стопанисват 18 сгради недвижими паметници на културата, някои от които се нуждаят от спешен ремонт, в окаяно състояние е и спортната база. От столичния Технически университет също ще търсят едни около 5 млн. лв. за ремонт на учебната си база. Изобщо държавната субсидия за капиталови разходи от 4.5 млн. лв. едва ли ще стигне за плащане на текущите сметки, а ремонтите трябва да бъдат отложени за по-добри времена.
Най-положителното нещо в образователния проектобюджет е увеличението с 5% на разходния стандарт за издръжка на ученик, което ще струва 70 млн. лева на бюджета. Парите обаче ще отидат за преподавателските заплати, а според синдиката на учителите повишението би следвало да е поне 15 процента. Работодателите също казват, че въпреки договореното в колективния трудов договор за отрасъл Средно образование са получили три пъти по-малко пари. Недостигът на средства за заплати кара директорите на училища да прехвърлят пари, предназначени за издръжка на децата, към перо трудови възнаграждения. И независимо от това младите учители ще се разписват срещу 500 лева.
nbsp;
Основни параметри на проектобюджета за сектор Образование:
– общо 2.869 млрд. лв., представляващи 3.5% от БВП;
– ръст от 122.2 млн. лв. спрямо 2012 година;
– 1.71 млрд. лв. за училища и детски градини;
– 229.5 млн. лв. за достъп и програми в средното образование;
– 663.9 млн. лв. разходи за висше образование;
– 80.5 млн. лв. държавна гаранция за студентски кредити;
– 375.5 млн. лв. субсидия за университетите;
– 47.4 млн. лв за социално-битови разходи на студентите;
– за група Наука са предвидени 193.5 млн. лв., или 0.2% от БВП;
– субсидия на БАН от 59.7 млн. лева.
Дянков откри 120 млн. лв. в академията
Финансовият министър Симеон Дянков явно е скаран с числата, когато говори за субсидията на любимите му феодални старчета от БАН. На петъчния парламентарен контрол вицепремиерът каза, че не може да отпусне повече пари за академията, добавяйки, че през 2012-а учените са били финансирани с над 120 млн. лева. Трансферът от републиканския бюджет е за около 60 млн. лв., но БАН получава приходи по линия на проектното финансиране от правителството. Освен по международни проекти институтите получават пари за националните програми и от Фонд Научни изследвания към Министерството на образованието. За тази година сумата е около 30 млн. лева. Реализираните собствени приходи в системата на БАН към 30 септември са 29.5 млн. лв., обясни Дянков как се получават въпросните 120 млн. лева.
Всъщност приходите на академията от национално проектно финансиране и участие в европейските рамкови програми за 2012-а са общо към 40 млн. лева. В тях влизат и 15.8-те млн. лв. трансфери от министерства и ведомства, включително и от Фонд Научни изследвания. Така че да се говори за допълнителни 60 млн. лв. е направо нелепо. А догодина бюджетът на научния фонд ще бъде драстично намален, така че БАН трудно ще изработи дори 30 млн. лева.
Освен това конкурсните пари съвсем не се получават даром. Повечето от схемите, отпускащи пари по проекти изискват участие на академията със собствени средства, като съфинансирането достига до 40-50% в някои програми. В БАН фонд за съфинансиране липсва, затова някои от учените дори ипотекират имущество, за да вземат заем и с него да участват в проектите. Възстановителните траншове пък стигат до академията след финансов одит, който забавя получаването им с до девет месеца. И се получава парадоксът, че учените не могат да работят, защото нямат оборотни средства.
Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката:
Провел съм разговори с министър Дянков, надяваме се преди второ четене на законопроекта да осигурим поне 74 млн. лв. бюджет за БАН. Ще работим по посока координирането на система за допълнително диференцирано финансиране на научните институти, която да наподобява рейтинговата система за оценка на висшите училища. Всеки иска повече, системата на образованието и науката е огромна. Но за съжаление това са наличните пари, с които разполагаме. Ние сме единственото министерство, което извоюва увеличение на бюджета си със 122 млн. лв, които приоритетно ще отидат за предучилищното и училищното образование. Преговаряме за допълнителни 20 милиона, които да насочим към средното образование. Всичко останало са популистки изказвания.
