Неспособността на управляващите да се справят с оперативните програми излезе наяве, както и всичките им манипулативни опити да ни убедят в обратното. Първо се разбра, че вероятно ще загубим над 1 млрд. лв. от парите за регионално развитие заради зле подготвените проекти. След това стана ясно, че огромна част от средствата за екология ще отидат за закупуването на трамваи, тролеи, метровлакчета, та дори и пожарни, тъй като сме се издънили тотално във ВиК сектора. Сега пък се оказа, че и бизнесът ще се прости със стотици милиони, отпуснати от Европейския съюз. Вината за това по традиция бе прехвърлена на фирмите, нищо че и ножът, и хлябът са в чиновниците.
На практика, за да спаси от провал оперативната програма Конкурентоспособност, която предоставя безвъзмездно финансиране на предприятията, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма прехвърли преди дни допълнителни пари към инициативата Джереми. Става въпрос за 300 млн. лв., които трябваше да помогнат на малките и средните компании при въвеждането на иновативни продукти. След направената маневра обаче това няма как да се случи, нищо че интересът към схемата бе голям и само заради бюрократичните спънки и мудните действия на администрацията усвояването на средствата не вървеше. А иновацията по принцип се нуждае от бързо финансиране, тъй като и бързо остарява.
Но защо да се мъчат чиновниците, след като има далеч по-лесен начин. В случая холдинговият фонд Джереми ще въведе с получените 300 милиона нов финансов инструмент за отпускане на кредити чрез Уникредит Булбанк, Прокредит банк, Райфайзенбанк, ОББ и СИБАНК. Така европарите няма да бъдат дадени безвъзмездно на фирмите, но пък ще се водят в статистиките за усвоени. Какво по-удобно от това – хем не се разглеждат и оценяват проекти, хем и работата свършена?
Основната цел е подобряването на достъпа до заемен ресурс от страна на малките и средните предприятия. Предвижда се нивото на лихвения процент да бъде 0% върху частта от финансирането по Джереми и пазарни лихвени нива върху частта, предоставяна от кредитните институции. По този начин ще бъде постигнато ефективно намаление наполовина на лихвения процент за бизнеса. Наред със значително по-ниските лихви кредитите ще имат също по-ниски нива на обезпечение и такси за обслужване. Фирмите ще могат да използват нисколихвените кредити както за финансиране на свои инвестиционни проекти, така и за нуждите си от оборотни средства. Максималният срок на заемите ще бъде 10 години, обясняват от управляващия орган на програмата.
След като неусвоени средства вече могат да се отчетат като усвоени, управляващите решиха и да се похвалят публично с нереалните си постижения. Икономическият министър Делян Добрев например гордо заяви, че от сливането на междинното звено и управляващия орган по Конкурентоспособност в края на април досега са платени 420 млн. лева. Като се има предвид, че интензитетът на помощта е около 50%, това означава, че във фирмите се изпълняват проекти за повече от 750 млн. лева. Тези средства са стимул за икономиката, изтъкна министърът, но май и сам не е наясно какво точно иска да каже. Добрев удобно пропуска факта, че във въпросната сума от 420 млн. лв. влизат и споменатите по-горе 300 милиона, които хич не са стигнали до бизнеса и може и въобще да не бъдат използвани. Пък и като цяло сметките му нещо не излизат. Според официалните данни към 20 октомври по програмата са били разплатени точно 943 279 024 лв., което е 41.5% от целия бюджет. А от началото на 2012-а усвоените пари са 413 710 192 лв., така че няма как само от април насам да са 420 млн. лева. Но това са бели кахъри. Същинският проблем е, че бизнесът реално е получил около 230 млн. лв. от безвъзмездните европейски пари. Защо се получава така ли? Ами много просто – във фондовете на Джереми са налети 682 584 670 лв. (б.а. – отпуснатите досега кредити са за под 70 млн. лв.) , самото икономическо министерство е усвоило 8 835 090 лв., агенцията за малките и средните фирми е взела още 14 503 567 лв., Българската агенция за инвестициите – 3 131 346 лв., а Институтът по метрология – 2 543 692 лева. С други думи, за банкови кредити и администрацията са отишли над 711 милиона от всичките разплатени средства. Това се казва интензитет на помощта и стимул за икономиката.
Да оставим обаче сметките настрана. В програмата има огромен ресурс, който чака проекти. Колкото по-бързо се подадат проектните предложения, толкова по-добре, продължи с обясненията министър Добрев. В действителност проекти има, и то много, но финансовият ресурс не стига за всички. Точно такъв е и случаят с последната схема за Покриване на международно признати стандарти и въвеждане на системи за управление в предприятията, по която кандидатстваха над 1300 фирми. От тях бяха одобрени точно 1154 предложения. Логично, толкова дружества би следвало да обновят оборудването си и да въведат съвременни системи за управление, което пък би повишило значително конкурентоспособността им. Само че нещата не стоят така. Поне 913 от късметлиите и до днес киснат в т. нар. резервен списък с одобрени проекти. Причината е, че предвидените 25 млн. евро по процедурата стигнаха само за първите 241 компании, които са събрали, без да е напълно известно как, най-много точки.
В хвалебствията се включи и премиерът Бойко Борисов. Оборотите, на които работи министерството, са очевидно по-добри. Щом Любо Ганев е спечелил проект, вече съм спокоен. Щом на такава висота са стигнали резултатите, всичко ще е наред, отбеляза министър-председателят по време на церемонията за връчването на договори за технологична модернизация на малки и средни предприятия през седмицата. Вярно, нещата наистина се подобриха през последните месеци, но пък волейболистът Любо Ганев да е критерият за това е малко нелепо. Той и преди да беше поискал пари, едва ли щеше да има проблем. Регистрите показват, че не една или две публични фигури са успели без проблем да вземат част от евросредствата по програма Конкурентоспособност.
Очевидно и занапред схемата ще остане същата – парите ще се усвояват по документи, а много фирми ще си стоят с празни ръце. Но както казва Борисов – най-ниски данъци имаме – това е предостатъчно за бизнеса.
