Кризата принуди банките да орежат клоновата си структура, за да намалят разходите за наеми, консумативи и работни заплати. Процесът обаче не е равномерен и повсеместен, показа анкета на БАНКЕРЪ.
Райфайзенбанк (България) е оптимизирала мрежата си от 195 клона в края на 2008 г. до 182 клона към 30 юни тази година. Това означава, че процентът на свиване на покритието е 6.67.
Според Йоанис Серафимидис, началник на управление Клонова мрежа в Пощенска банка, клоновете на трезора от 216 са се свили на 186 в момента. Това означава, че 14% от клоновете вече ги няма. Той обяснява свиването с нуждите на бизнеса. Двигателят за възстановяване и растеж на икономиката е бизнесът. Когато има добър бизнес в определен регион, банките го финансират и следват, а не обратното. Затова
присъствието на банката
следва нуждите на бизнеса, а през последните години бизнесът се концентрира основно в София и големите градове. Това наложи и постепенната оптимизация на клоновата ни мрежа в посока по-малко клонове в райони, в които покритието ни беше дублирано, а бизнесът и заетостта в региона са намалели. Това обясни Серафимидис и посочи и втората причина за свиването на клоновата мрежа: Увеличи се броят на клиентите, които използват онлайн банкирането на банката и нямат нужда от физическо посещение на клон. Близо 40% от всички преводи на наши клиенти се нареждат през e-Postbank.
В Централна кооперативна банка са се сблъскали със същите тенденции. От 52 клона в края на 2008 г., към 10 октомври, те са петдесет. През това време обаче са се увеличили офисите (представителства и изнесени работни места) – от 214 на 219, с което ЦКБ отчита 1% увеличение на клоновата мрежа.
ОББ също е свила клоновата си мрежа за последните четири години. В края на 2008 г. клоновете са били 279, а сега са 211. В края на междинните три години броят им е бил съответно 272 през 249 до 222 клона. Тенденцията на промени в броя на офисите на банката през годините се дължи на факта, че ОББ винаги търси начин да бъде в близост до своите клиенти с цел комуникацията между тях да бъде максимално улеснена, обясниха от банката. В тази връзка един тип клиенти предпочитат личния контакт и следователно офисите и служителите им винаги ще бъдат на разположение на тях. При други желанието е да се разпореждат независимо и по всяко време със средствата си – за тях ОББ предлага един от най-модерните на пазара начини за онлайн банкиране U- online, допълниха от трезора.
Има обаче и банки, чиято клонова мрежа
не е дала жертви в кризата
nbsp;
Според поисканата справка клоновете на Пърна инвестиционна банка стоят непроменени за разглеждания период – 160 на брой.
Клоновете на УниКредит Булбанк също трептят около 260 през последните четири години.
Нашата банка не е свила клоновата си мрежа, има някои териториални промени, но те не са съществени. Това коментира Виолина Маринова, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Банка ДСК. Към момента това е банката с най-голяма клонова мрежа у нас – 387 клона. Според банкерката кризата определено влияе на банковия сектор и много трезори закриват едни, а отварят други клонове. Ние следваме бизнеса, който в момента се преструктурира, и промените при нас са необходимост.
Според централните банкери нищо фатално не се е случило. В началото на 2009 г. се наблюдаваше известно напрежение в банките.
То рефлектира в умерено съкращаване на персонал
предимно сред продавачите на банкови продукти, основно кредити. Те бяха заместени от събирачи на дългове – както вътрешни, така и външни фирми. Това каза за БАНКЕРЪ Димитър Костов, подуправител на БНБ, ръководител на управление Банково.По отношение на клоновата мрежа сътресения не е имало. Една клонова мрежа се разгръща за пет-шест години, така че не е нормално за три-четири години тя да се промени съществено. Процеси на оптимизация на клоновете обаче вървят при всяка банка, но големи размествания и съкращения на персонал няма, обясни Костов.
Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на УниКредит Булбанк, а също и на Асоциацията на банките в България (АББ), вижда плаха тенденция към съкращаване на клоновата мрежа. Според него това е процес, който върви независимо от кризата по линията на все по-голямото предлагане на електронни услуги, което свива нуждата от сгради и хора. Кризата, според него, удря с пълна сила само банки, които преди нея са заложили на лоша тактика да имат присъствие в цялата страна на всяка цена. Тоест без да се прави пълна икономическа обосновка на клоновете. Сега част от тези клонове издишат и също така бързо, както са били открити, се закриват. Според Хампарцумян около 300 клона на банка е нормалният брой, който е необходим, за да има покритие върху цялата страна. Ръководената от него банка присъства на около 290 места и досега са правени много малко промени за оптимизиране на клоновата структура.
Банкерът е сигурен в бъдещето на електронното банкиране. Вече се изграждат виртуалните банкови клонове и те предлагат все повече електронни услуги. Но едновременно с това Хампарцумян споделя, че реалните клонове няма скоро да отмрат. Кризата и дистанционното банкиране вече свиват площта им, както и персонала. За стандартни вече ще си считат клонове с не повече от 3-5 души персонал.
Ръководената от него банка предвижда да монтира първите банкомати от ново поколение, които вече извършват редица банкови операции, немислими досега без човек на гише.
Телефоните ще убият кредитните карти
в следващите три до пет години, убеден е Левон Хампарцумян. Финансовата институция работи усилено по платформата си за мобилно банкиране – Булбанк мобайл, чрез която потребителите ще имат 24-часов достъп до сметките си по мобилния телефон. Чрез новата услуга клиентите ще могат да следят движенията по сметките си, да правят платежни нареждания, вътрешнобанкови плащания, да следят валутните курсове и да обменят валута. Приложението предлага и възможност за получаване на новини и лични съобщения от банката. Това е само базата – оттук нататък ще инвестираме в предлагането и на допълнителни функционалности, коментира Цветанка Минчева, заместник-директор Банкиране на дребно в Уникредит Булбанк.
Според Ирина Марцева, главен секретар на АББ, едва ли има отчетлива тенденция на орязване на клоновата мрежа. Тя смята, че са се свили предимно изнесените офиси на банките в малките градчета и селца поради затихване на бизнеса там. Кризата направи така, че модата на мобилните банкери като че ли отминава, обърна внимание тя.
Става ясно, че в банковата система не се наблюдава пакетно придвижване, както казват спортните журналисти, коментирайки бяганията на дълги дистанции. Едни банки свиват клоновата си мрежа, други – пипнешком продължават експанзията. За съжаление БНБ не събира информация за движението в броя на клоновете и в Централната банка липсват подобни данни. Асоциацията на банките в България също не разполага с подобни данни.
nbsp;
nbsp;
Задава се уедряване
Сливането на майките на ОББ и Пощенска банка в Гърция вероятно ще доведе до сливане и на българските банки. Това ще породи нужда от преструктуриране на клоновата мрежа, защото на много места ще се появи дублиране.
Друга очаквана промяна ще дойде при евентуална продажба на МКБ Юнионбанк. Германската й майка е била държавно финансирана, срещу което е поела ангажимента да продаде свои активи зад граница. Сред българските банки, които са проявили интерес към трезора, са Банка ДСК, Централна кооперативна банка и Първа инвестиционна банка, коментират банкери. Това също би породило размествания на клонове из цялата страна.
nbsp;
Застрахователите режат офиси и хора
Застрахователите отчитат 4-5% срив всяка година от началото на кризата до днес. Това прави спад от около 20% от 2009 г. досега – каза Данчо Данчев, председател на Асоциацията на българските застрахователи. – Този срив в приходите ни не може да не доведе до мерки за свиване на разходната част, обяснява той. Преструктурират се офиси, някои отпадат и крайният резултат е намаляване на броя им с около 10% и орязване на заплатите с 10 на сто. В общи линии се стремим да съхраним бизнеса и да не отговаряме с реципрочни мерки на спада в приходите от застрахователни премии, коментира Данчев.
nbsp;
