Един текезесар ми разправяше навремето, че от часовете по политпросвета разбрал кът к’вой е туй комунизъма. Според наченките на мисловна дейност у него, светлото бъдеще щяло да е една пълноводна река, преливаща от блага. Всеки щял си има канче и да си клечи на брега. Като му се прииска (според потребностите) – топне канчето и си гребне блага.
Този светъл комунизъм не го доживяхме. Но дойде друг – на безстрашния и справедлив хуманист Крали Бойко. Реката на благоденствието все така е полупресъхнало дере – блага няма. Празни канчета има в изобилие, но сал един Бойко ги пълни.
Вижте: Когато давам пари, хората са доволни. Това изръси нашият човек тези дни, връчвайки договори за безвъзмездна финансова помощ по оперативната програма Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския социален фонд.
Друг случай: 140 – 150 млн. лв. стоят в общините за общински болници. Една година не ги контрактуват. Като ги изхарчат тях, ще им дам още, каза премиерът Борисов.
Това е граматичната форма в първо лице единствено число: Аз давам.
Ето и други примери: Аз решавам: Аз българо-руска централа по време на моето управление в Белене няма да правя.
Ексбодигардът на Тато копира поведението на охранявания някога от него обект. Вероятно помните част от фолклора на последния:
-Тук другари ще ви построя мост!
-За какво ни е мост?
-За да има път до училището!
-Ама ние нямаме училище.
-И училище ще ви направя!
-Ама ние в село нямаме деца.
-И деца ще ви направя!
Сега последен писък е трептящата девствена лентичка!
Депутати от ГЕРБ Му изковаха нарочен Закон за награждаване на лица за особени заслуги към държавата, според който Министерският съвет ще отпуска еднократна държавна награда за особени заслуги по предложение на министър-председателя, като той ще определя и размера на средствата. От опозицията възразиха, че текстът е подготвен специално за Бойко Борисов. Дават Му се права той да каже – на този ще се даде, на този няма да се даде. По системата на Чичо Том Справедливия: На тебе, на тебе, на мене. На мене…
То и сегашната дейност на Човека държава беше по смисъла този бъдещ закон. Герберските депутати само я узаконяват.
Не знам защо се сетих за Марк Твен: Едиственото, което ти е нужно в живота, са невежество и самонадеяност – тогава успехът ти е сигурен!
Ето вижте приемствеността: Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг, разсмиваше народа Тодор Живков. Точка.
Ние само мърморим, че няма работа, че няма пари, че няма с какво да нахраним децата, вместо да се хванем на полето и да пасем овце. Това пък е от Бойко Борисов. Многоточие.
И още: Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мъдите се клатят, ама не падат! -шегува се Тато на митинг по случай откриването на нова текстилна фабрика в Казанлък през 1964 година.
По БНТ Бойко каза: До края на следващия ни мандат…. Премиерът обаче веднага се усети за грешката си и се поправи. Изморен бил, очите му били червени.
Между бившия и настоящ първи има и някои разлики.
Тодор Живков казваше: Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
Бойко потвърждава грижата, но я отсрочва във времето: Ако в този момент правителството си позволи да вдигне заплатите в сектор Сигурност, то след година-две държавата ще се катурне и няма да има пари нито за пенсии, нито за заплати.
Разликата? Каква е?
Тато принадлежеше на народа, но и народът му принадлежеше.
Новият Тато ни принадлежи, щото си го избрахме.
Но до юли догодина, когато ще спрем да му принадлежим!
