В последните три години политиците бягат от думата управляваща коалиция като дявол от тамян, но в последния месец тя отново беше вкарана в обращение. Първо Лютви Местан от ДПС заяви, че очаква коалиционността да бъде реабилитирана като по-адекватния модел за управление на страната. През изминалата седмица и Сергей Станишев също даде заявка, че няма нищо против БСП да управлява заедно с други страната след изборите: Ще трябва следващото правителство, без ГЕРБ, да възстановява държавност и да спасява държавата. И го казвам без преувеличение. Политическият и кадровият потенциал само на БСП, дори и да спечелим, няма да е достатъчен за тази национална цел.
Позицията на партията на Доган е разбираема, защото тя няма как да състави сама кабинет, а и няма вътрешни противоречия за участието си в юнашки сатанизираната тройна коалиция. По малко по-различен начин стоят нещата със социалистите. Говоренето за каквито и да са следизборни коалиции за тях е вкарване на автогол, тъй като неизбежно извиква спомен за съюза им с ДПС. Още повече че и в самата БСП не са заглъхнали дебатите за партньорството с тях, което беше свързано с много спорни моменти за столетницата. И дори уверенията на Станишев, че не става въпрос за безпринципни партийни коалиции,не са в състояние да разсеят съмненията в честната дума на социалистите. Иначе социологическите изследвания показват, че ако одобрението за политическите сили се запази такова, каквото е сега, следващият кабинет наистина трябва да бъде коалиционен.
Наскоро Сергей Станишев се зарече да не прави коалиции с ГЕРБ, докато е начело на социалистите. Това оставя като единствен неин сигурен партньор в следващото Народно събрание ДПС. Движението също обещава да не се коалира с управляващите. Засега обаче не изглежда особено вероятно БСП и ДПС да са в състояние да направят самостоятелен кабинет без участието на трети фактор. Мисля, че и две партии няма да могат да създадат коалиция за ново правителство, заяви неотдавна и депутатът от движението Йордан Цонев.
Самите ГЕРБ си оставят възможността за следизборна коалиция. Те осъзнаха достатъчно рано, че може да им се наложи да поделят властта с друг. Според наблюдатели управляващите полагат усилия протестният вот да се разпръсне в повече по-малки партии. Вероятно организациите на Яне Янев и Веселин Марешки, които се очаква да участват съвместно на изборите, ще бъдат една от патериците на властта. Сред заподозрените за играене на присъдружна роля са СДС, както и формацията на Касим Дал. Така или иначе разпарчетосването на дясното пространство е в полза на ГЕРБ и в него са възможни всякакви импровизации.
През седмицата Движение България на гражданите се зарекоха да не правят предизборни или следизборни коалиции с ГЕРБ, БСП и ДПС. Ако спазят обещанието си и влязат в следващия парламент, хората на Кунева ще останат в твърда опозиция. Това съвпада с намерението на партията да изгради голям десен субект, какъвто беше навремето СДС. Би било похвално, ако те не бързат с влизането във властта по принципни съображения. Проблемът е, че ДБГ е нова структура и евентуален дълъг престой като опозиция би предизвикал в нея центробежни сили. Това вероятно ще бъде свързано с оттегляне на част от хората й и намаляване на подкрепата за движението. Или поне това сочи политическата история на страната от близките години.
В допълнение не е много реалистично да се очаква партията да придобие обаянието, което имаше десницата преди 15 години – каузата на гражданите вече не е нито особено нова, нито особено оригинална (тя вече беше експлоатирана в различна степен от ДСБ, СДС и НДСВ). Освен това Движение България на гражданите ще бъде подложено и на изключително силен натиск, включително и от европейската десница, да влезе в съглашение с ГЕРБ след следващите избори. Така че около намерението им за неучастие в коалиции има доста въпросителни.
Другият възможен вариант за следващото правителство освен широка коалиция е да е експертно. Ако погледнем назад, кабинетите на Димитър Попов и Любен Беров, които бяха сочени за експертни, служеха като параван за коалициите. Така че реалната перспектива е махалото отново да се върне рязко в обратната посока и единовластието да бъде заменено от безотговорност.
