Голяма част от общинските здравни заведения, особено в градовете с кметове, несподелящи политиката на ГЕРБ, останаха без пари и така бяха обречени на мъчителна агония и скорошно закриване. Това се случи в Девин, Оряхово и много други региони. И тук явно не става дума само за лош мениджнънт или неангажираност от страна на общините.
Това е целенасочена и системно провеждана държавна политика, целяща да раздели болниците на бедни и богати. Правителството е влязло в ролята на едноличен съдник кои лечебни заведения ще се развиват и модернизират, и кои ще бъдат зачеркнати от здравната карта. При това, без изобщо да се съобразява с най-важните фактори, по които се оценява необходимостта от съществуването на една лечебница – брой преминали пациенти, гарантиране на достъп до здравеопазване, медицински стандарти, персонал…
Така наречената реформа в здравеопазването се прави на парче, като единствената й цел и посока е свръхконцентрацията на болници в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Плевен за сметка на обезкървяването на тези в по-малките градове. Заради завишените медицински стандарти и клинични пътеки големите пари от здравната каса изтичат към болничните мегаструктури. Общинските лечебници съвсем явно са дискриминирани като дори не си получават заработеното. Здравното ведомство например налива куп пари в отделенията за реанимация и спешна помощ на държавните болници. Тези в регионите извършват същите дейности, само че няма кой да им ги плати. Единствено формата на собственост определя дали някой ще получи парче от баницата.
