Денят е сряда, 11 януари 2012 година. Снегът е закрил част от терена около село Долна Диканя, върху който крачи делегацията от важни люде. Оттук преминава магистрала Струма, но работата може да бъде забавена заради откритата от археолози тракийска гробница от VIв. пр.н.е. Уви, така е с миналото. От време на време то има навика да погажда коварни номера, като неочаквано изниква отнякъде, пообърквайки плановете на съвременниците.
Част от терена е заграден с колчета, които стърчат над снега – знак, че на мястото, което е почти напълно замръзнало, има разкопки и проучвания. Зимата е по-студена от обичайното и повечето от хората предвидливо са нахлузили дебелите си дрехи – и министрите Лиляна Павлова, и Ивайло Московски, и археолозите, и онези с камерите, дошли да запечатат събитието. Даже българският министър-председател Бойко Борисов си е сложил шапка, макар че, ако съдим по особено свежото му чувство за хумор, да не му е особено хладно. В завързалия се диалог с премиера археолозите обясняват, че не могат да копаят и да вършат работата си, докато е толкова студено, защото ще повредят ценностите.
Ако трябва на музейните специалисти да се осигурят калорифери, ватенки, навеси и палатки, за да се проучат изцяло находките и да се придвижат към музея откритите исторически ценности, заявява с усмивка Борисов. Ще ви я подгреем (пръстта – бел.ред.), ще докараме калорифери тук. Двадесет и две години, да не говорим 40 преди това, не е пипано и днес му е дошло времето. Ние ще върнем накрая парите на Брюксел заради това, че – хладно ви било, продължава той с майтапите.
Промените в Закона за културното наследство показаха, че в студения януарски ден
той всъщност не се е шегувал
с археолозите. Ако парламентът приеме и на второ четене предложените от кабинета текстове, спасителните археологически разкопки ще се правят по реда на Закона за обществените поръчки. Това ще доведе до редица проблеми, които управляващите или изобщо не са предвидили, или са избрали да игнорират в името на по-важна цел. А тя е археолозите да не могат да бавят изграждането на инфраструктурни обекти. Според източник на в. БАНКЕРЪ, зад текстовете стои най-вече регионалният министър Лиляна Павлова, която е успяла да убеди премиера, че разкопките около магистралите трябва да бъдат ограничени.
За дрязги между археолозите и властта за пръв път се чу в края на миналата година, когато министър Павлова се оплака на правителствено заседание, че музеите в Кюстендил и в Перник саботират строежа на АМ Струма. Продължават изнудванията, информира тя. Дали сме им (на археолозите – бел.ред.) пет милиона само за 2011 г. за какви ли не обекти, но те за всеки обект искат и още в дълбините, в недрата да влязат сигурно, не знам. И то на най-важния участък на магистралата, където ще е най-големият виадукт на АМ Струма, трябва да спрем, да не копаем, защото те ще правят разкопки, защото е изключително важно!На което Бойко Борисов отговаря, че
номерата на археолозите
са му известни. Министърът на културата Вежди Рашидов подкрепя Павлова и предлага етнографските музеи и археологията да преминат към неговото министерство. Изобщо там е един бардак, който или трябва да го вкараме в ред, или нещата ще вървят все така бавно, коментира Рашидов Националния институт за недвижимо културно наследство, чиято директорка наскоро бил уволнил.
Това е интелектуалната атмосфера, в която кабинетът решава съдбата на археологията. И дори шумно отпусканите допълнителни пари за разкопки не са в състояние да прикрият унизителното отношение към науката. Българските власти никога не са питаели особено голяма симпатия към учените, но предишните правителства поне не демонстрираха своето презрение по толкова явен начин.
На практика се планира разкопките да бъдат преместени в
полусивата зона
на обществените поръчки (такива, каквито са в България), в която най-добри умения за оцеляване винаги са демонстрирали сговорчивите и приближените до властта. Как ще се оправят там хората на науката не е въпрос, който е тревожил вносителите на предложението. Държавата би трябвало да е най-заинтересована от развитието на науката и опазването на културното наследство, но вместо това използва пазарните принципи, за да елиминира пречките, които могат да й създадат учените. И в случая не се забелязва нито помен от присъщата на ГЕРБ сговорчивост, когато общественото мнение не подкрепя дадено тяхно предложение. Поне не засега.
Разбираемо е, че в предизборен период е от особена важност програмата за рязането на лентички да се спазва стриктно, без закъснения и независимо от цената. Посланието е ясно – приоритет са строежите и прогресът (в зависимост от това как го интерпретира властта), дори и в ущърб на културното наследство на страната.
Начинът, който беше избран да се уязвят археолозите е, меко казано, просташки. Той напомня и за подхода към БАН, чиято бавна агония беше обяснена с необходимостта от реформи. Но за разлика от академията управляващите таят и определени
симпатии към археологията
Те не искат да я унищожат, а само да я оседлаят. Иначе резултатите от разкопките могат да са много бляскави и да се вкарат в общите им пропагандни послания. Показното отпускане на допълнителни средства за археология обаче все още е доста далеч от сериозната подкрепа на държавата за науката.
Заместник-председателят на Асоциацията на археолозите в България Калин Димитров изброи през седмицата защо се правят промените в Закона за културното наследство: за улеснение на инвеститорите, за решаване на проблемите на правителството с недобрата координация в строителството и за да се улесни асфалтирането на магистралите. А от друга страна, да се отворят възможностите за консервационно-реставрационни и адаптационни дейности върху обекти на недвижимото културно наследство, които се дават на инвеститори, допълни той.
Освен това в текстовете е залегнало и разрешението за спасителни теренни проучвания да се дава от председателя на Съвета за теренни проучвания или от упълномощен от него член на съвета. Това означава, че председателят на съвета може да си дава разрешения на сговорчивия археолог. Няма как да се разбере дали този археолог се е отчел правилно, дали върши работата професионално, или не и
пътят за корупционните схеми
е открит,коментира д-р Румяна Колева от катедрата по археология при Историческия факултет на Софийския университет.
С новите текстове разкопките сигурно пак ще се възлагат на хора от гилдията, но по всяка вероятност печеливш ще бъде кандидатът, предложил най-ниската цена. И най-кратък срок. Така става най-често при останалите търгове, но тук качеството на работата касае културното наследство. Излишно е да се припомня, че принципите, които държавата прилага при работата си с фирми в обществените поръчки, не могат да бъдат приложени автоматично и при специфичната археологическа дейност.
Освен всичко друго скандалните предложения влизат и в противоречие със Закона за обществените поръчки. В него пише, че не са обект на обществени поръчки научните изследвания и експерименталните разработки, когато възложителят изцяло заплаща услугата, но ползите от тях не остават изключително за възложителя при извършване на неговата дейност. В услужливо становище в края на миналия месец Агенцията за обществени поръчки прие, че археологическите разкопки могат да бъдат изключени от дейностите, определени от ЗОП като научни. Впрочем депутатите дори не дочакаха становището и побързаха да гласуват на първо четене поправките, без да вземат предвид многобройните възражения на гилдията. Както вече посочиха и някои археолози, вносителите на промените могат да постигнат и
обратния на желания от тях ефект
ЗОП предвижда процедури по обжалване, които, приложени и за разкопките, допълнително биха забавили строителството на магистралите.
Освен въвеждането на обществени поръчки за археология промените в закона предвиждат и засилване на правомощията на културния министър. Националният институт за недвижимо културно наследство ще стане държавно предприятие и контролът на Рашидов върху него ще се засили. Също така български селища като Созопол, Копривщица, Мелник и Арбанаси вече няма да са резервати, а групови недвижими културни ценности с категория национално значение. Министерството на културата увери, че за тях ще се прилага най-висока степен на защита, като отхвърли твърденията, че строителният режим ще бъде облекчен.
Въпреки неотстъпчивостта, която властта демонстрира, главоболията й със Закона за културното наследство тепърва предстоят. Около второ четене опозицията ще се постарае да вдигне повече шум покрай неадекватните предложения и управляващата партия отново ще набере черни точки. Депутат от опозицията сподели пред БАНКЕРЪ, че вече е информирал за случая европейския комисар, отговарящ за научните изследвания – Мойра Гейгън-Куин. Но дори и да бъдат приети, текстовете вероятно ще бъдат отменени от Конституционния съд, защото противоречат на Закона за обществените поръчки. ГЕРБ е на път да настрои срещу себе си все по-голяма част от хората на науката и обществеността – само и само да покаже, че може да тропне с юмрук по масата. Това илюстрира растяща нервност в привършващия мандат и със сигурност ще им носи вреди. По-сериозният проблем е нанесената рана върху науката и държавността.
