Овластените люде не се чудят как да си платят сметките, как да издържат децата си или пък да си купят лекарства. Харчат, колкото си искат, и никой не им държи сметка. Така гледат и на гласувания им от парламента бюджет. За детски надбавки може и да няма пари, но за администрацията има предостатъчно. Затова не е чудно, че почти всички институции, начело с Министерския съвет, правят огромни преразходи. И ги правят легално! Просто Законът за устройство на държавния бюджет позволява на финансовия министър или на кабинета непрекъснато да коригират одобрения от депутатите държавен бюджет, без някой да им търси сметка за това.
Правителството например се е разпростряло далеч отвъд финансовите рамки, които са му одобрени със закон. На Дондуков 1 са преценили, че ще похарчат над 101.2 млн. лв. през тази година при гласувани от парламента едва 67 млн. лева. С други думи, тихомълком са увеличили разходите си с 50 процента. И това е в година без избори. Какво ли ще става през 2013-а, един Бойко знае…
Отсега обаче е ясно, че и раздутият бюджет няма да стигне на висшата администрация. До края на септември тя е погълнала 82.5 млн. лева. Това прави средно по 9.2 млн. лв. на месец и ако тенденцията се запази, до Нова година общата сума на харчовете ще стигне 110 млн. лева.
През последните седмици обаче кабинетът пилее пари с още по-високи обороти. От Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА) се разбира, че през октомври Министерският съвет е платил за различни дейности 11 570 230 лв., или средно по 500 хил. лв. за всеки работен ден от месеца. И тъй като, по традиция, активността на управляващите се засилва най-вече през ноември и декември, спокойно може да се очакват и по-впечатляващи резултати.
Къде отиват всичките тези пари?
Половин милион на ден са си много дори за институция с 3133 служители. Впрочем само за заплати на въпросните чиновници по план са предвидени 44.78 млн. лева. Сумата е с 2.25 млн. лв. над одобрената в държавния бюджет и представлява 45% от всички пари, с които разполага Министерският съвет. Отделно са предвидени и 483 320 лв. за допълнителни възнаграждения и плащания към персонала, но на 30 септември платените по това направление пари вече надхвърлят 1.23 млн. лева. На това му се казва допълнение на допълненото или, както го водят в отчета – уточнение след уточнението. Сумата може и да не е кой знае колко голяма, но на практика, ако се придържаме към бюджета, тя изобщо не е трябвало да се харчи.
За издръжка на самия Министерски съвет пък първоначално са били отпуснати 14 млн. лв., като по-късно сумата набъбва на 18.2 милиона. Оказва се, че и те няма да са достатъчни, тъй като за деветте месеца на годината вече са похарчени 16.7 милиона. А когато поеха властта, от популизъм Бойко Борисов забрани в НС да се черпи и с кафе. Който искал да пие – имало автомати. Сега обаче кафетата май се множат в геометрична прогресия.
Какво точно се крие зад тези плащания от отчетите не става съвсем ясно, но несъмнено към тях могат да се причислят харчовете за самолетни билети, компютърна техника, почистване и други.
За полетите са заделени 600 хил. лв.
например. За доставчик на билетите на 29 февруари бе избрана фирмата Елит Травел Интернешънъл. Нейните собственици – Анелия и Маргарита Бачийски, обслужваха правителството и преди това, като за услугите си през 2010-а получиха 800 хил. лева. Дружеството им е спечелило близо 40 конкурса за обслужване на държавните ведомства през последните пет години.
Не по-малко интересен е и
договорът с Маестро парк
за доставка и аранжировка на цветя, зеленина, букети, венци, кошници и поддръжка на декоративната растителност и зелените площи в сградата на Министерския съвет и комплекс Бояна. Той е подписан на 17 април, но никъде не е посочена точната сума, която е платена на фирмата. Не е тайна обаче, че годишната поддръжка на трите черно-бели копирни машини Konica(извършвана от друга фирма) струва 200 хил. лв. без ДДС. Известно е и че за застраховки са платени 110 хил. лева. Почти цялата сума е взела Лев Инс, като само 587 лв. (за полици на преносими компютри) успява да отхапе Евроинс.
Сериозни са били и
разходите за нови компютри
nbsp;
на служителите – общо 358 хил. лева. Тях са си ги поделили три фирми – Лирекс БГ, Интелинет България и Стемо. Отделно на Спектър нет за интернет връзка са дадени 123 300 лева.
Следва борсова сделка за доставка на газьол за отопление за 246 хил. лв., спечелена от Сакса ООД – един от най-големите дистрибутори на горива у нас, макар и неизвестен за широката публика. Дружеството е собственост на Атанас и Светозар Димови и от сайта му може да се установи, че работи с ОМВ България, ЕКО България, Шел България и Ромпетрол България.
Най-голямо разминаване
обаче Министерският съвет прави при т. нар. администрирани разходни параграфи. За тях в бюджета на институцията са заложени 4.4 млн. лв., но след допълнителните уточнения парите нарастват до 32.1 милиона. Обяснението е, че 20 млн. лв. са отпуснати за плащането на лицензите на Майкрософт. Те вече са похарчени и нищо чудно да се окаже, че до края на годината ще трябват още. По-интересното е, че в бюджета изобщо не са били заложени подобни разноски, сякаш управниците не са знаели, че ще им се наложи да ги правят. Впрочем договорите за въпросните лицензи са още от времето на Николай Василев, а новите контракти за правителствения софтуер бяха подписани преди две седмици.
По същата схема – без предварително одобрен бюджет, са харчени средства и за някои благородни начинания,съхраняващи историческата памет на българите. Така например за провеждането на 64-ия национален туристически поход По пътя на Ботевата чета са дадени 135 хил. лева. За честванията на 100-годишнината от Балканската война са отпуснати други 106 хил. лева. И докато финансирането на тези събития може да се обясни с недоглеждане, заради което те не са попаднали в бюджета и с липсата на други спонсори, то недоумение буди
разливът от 1.4 млн. лв.
за текуща издръжка и поддържане на Граничните контролно-пропускателни пунктове. Логично е подобни дейности да са за сметка на бюджета на митниците или на гранична полиция, но в случая минават през бюджета на Министерския съвет. Да не говорим, че сумата е три пъти над допълнително уточнената.
Списъкът може да бъде продължен и с
издръжката на Централната избирателна комисия
за която до 30 септември са дадени над 436 хил. лв. при предвидени за цялата година 300 хиляди. След всичките уточнения и доуточнения в бюджета на институцията са включени и 4694 лв. за подпомагане на пострадалите при наводненията в община Харманли. Похвално – една добра причина за корекция на бюджета, макар и сумата да е смешно малка! Но уви, точно тези 4694 лв. така и не са похарчени. Те въобще не са стигнали до бедстващите, независимо че са били обещани. Едва ли ще бъдат върнати и в централния бюджет. Очевидно не всичко зависи от каузата! За заплати може да се харчи дори над допълнително отпуснатите пари, но помощта за пострадалите е нещо друго – важното е да е обещана! То май на този принцип се управляват финансите на българската държава. Затова и толкова си личи, че не са в ред!
nbsp;
nbsp;
Постъпленията
Собствените приходи на Министерския съвет според одобрения бюджет за 2012-а трябва да са в размер на 15.6 млн. лева. След корекции обаче те са завишени на 16.5 млн., като са добавени близо 900 хил. лв. в графата Помощи, дарения и други безвъзмездно получени суми. Съдейки по отчета, към 30 септември постъпленията са под 11.5 млн. лв., което означава, че през октомври, ноември и декември трябва да се постигне ръст на тези приходи от 50 процента.
Основната част от парите, които Министерският съвет генерира, идват от имотите му. За деветте месеца на годината по това перо са постъпили 7.67 млн. лева.
