Г-н Билярски, в цял свят все повече компании залагат на печелившия и доказано успешен модел на франчайзинга, или т.нар. купуване на марка под наем. В САЩ например близо половината икономика работи по този начин, но в България схемата като че ли нещо не върви…
– Сега 92 компании разполагат с работещи франчайз вериги, които заемат под 5% от целия пазар. Това обаче не бива да се разглежда като недостатък, а по-скоро като възможност за развитието на незаетите сектори и ниши. Оказва се, че колкото по-лошо е икономическото състояние на дадена страна, толкова по-голяма е възможността за развитие на франчайзинг бизнес. Неслучайно и през последните години, заради липсата на големи печалби, много от ресторантите и хранителните вериги се обърнаха към тази алтернатива. Тя предлага по-бърза възвръщаемост на инвестициите и ръст на печалбите, който не се влияе от кризата.
Кои са незаетите сектори и в каква посока можем да очакваме развитие в бъдеще?
– Като цяло има огромен потенциал за развитие в сферата на услугите. Първо, компаниите започват с малко капитал и второ – става въпрос за големи и утвърдени вериги магазини. Съществуват цели браншове, в които не се предлага нито един франчайз. Такива са оптиките, детските центрове, цветарските магазини, транспортните фирми, хамалските услуги… Дори домовете за възрастни имат голям потенциал за развитие. За разлика от България, в света има много екзотични франчайзинг модели като например къщи за продажба на злато, франчайзинг за фотосоларни батерии, за обучения на деца и туристически агенции. Добър пример в тази насока е интернет маркетинговият консултант reklama.bg. За старта на подобен тип бизнес е необходима инвестиция от около 7 хил. лв., като в същото време не се изискват разходи за офиси или служители.
Има ли български компании, които предлагат марката си под наем и развиват бизнес зад граница?
– Засега има не повече от пет фирми с франчайзинг извън страната – куриерската фирма Еконт и веригата магазини за дрехи втора употреба Секънд хенд Мания имат представителства в румънската столица Букурещ, а ресторантите Хепи – в Барселона, Испания. С франчайзингови договори на пазарите на Сърбия и Македония се разпространява и марката на Хенди – Моби. Нашият пазар е твърде малък и един от най-сигурните начини за развитие на икономиката е като се опитаме да изнесем бизнеса в чужбина. Освен това не е тайна, че реално няма място за повече заведения за бързо хранене и ресторанти, затова те спокойно могат да се насочат към чуждестранните пазари. Потенциалът за растеж на българския бизнес очевидно е, като продаваме български стоки на платежоспособни купувачи от други държави.
Сблъскват ли се компаниите с бариери, които им пречат да развият успешно франчайзинг модела у нас?
– Франчайзингът е една от малкото сфери в България, пред които няма реални пречки. Единственият проблем е самият пазар и липсата на традиции в сектора. Разбира се, стоят болните въпроси във всеки един бранш поотделно. Да речем, забраната да се пуши в заведенията или тромавите процедури за лицензиране. Но това са недостатъци, които се наблюдават в бизнеса по принцип. Като цяло пред франчайзинга няма спънки и причината моделът да не е развит в такава степен, като в САЩ, е същата, поради която много неща у нас не са развити – просто ние сме по-назад еволюционно. Въпреки това с всяка година секторът ще расте с по около 20 процента.
А необходимо ли е да се създаде закон, който да регламентира правила за правене на франчайзинг и по какъв начин може да се облекчи административната тежест върху бизнеса?
– Няма нужда от създаването на специален закон, тъй като и сега има добре работещи нормативи, които уреждат бизнес отношенията. Това е свободна платформа, в която могат да се договарят различни модели, но се обмисля създаването на франчайз асоциация, обединяваща повече компании. Целта е освен да се популяризира моделът, да се възпитат добри практики за предлагане на бизнес обучения и подкрепа на целия период на договора.
Колкото до облекченията, у нас все още няма такива. Истината е, че засега единственото, което може да направи държавата, е да не пречи. Например, когато в Западна Европа се кандидатства за бизнес кредит, задължително се задава въпросът за франчайзинг ли ще отидат парите. Това не означава, че банките отпускат безлихвени кредити, а по-скоро става въпрос за по-бързо получаване на финансиране при по-облекчени условия заради по-ниския риск в сравнение с останалите бизнес начинания. Причината е, че този модел може да бъде тестван и проверен на място доколко успешен е той.
Прави ли нещо държавата поне да насърчи този бизнес?
– Засега не се влагат средства за популяризиране на франчайзинга, но трябва да е ясно, че е необходимо да се подпомага предприемачеството по всички възможни начини – чрез услуги, консултации и информация. Ясно е, че най-големият печеливш от създаването на още една нова фирма е държавата и ако тя иска да печели от този бизнес, трябва да го рекламира успешно.
Разговора води Цветомира Личева
nbsp;
nbsp;
Светослав Билярски има дългогодишен опит в медиите и рекламата. Бил е криейтив директор в Publicis и главен редактор на сп. Мениджър. Притежава фирми в областта на услугите и води курс по бранд билдинг в Нов български университет. Автор е на книгата Франчайзинг Бизнес. През 2008-а създава медията Franchising.BG, която помага на предприемачите да купят, продадат или създадат франчайз и организира българското изложение за нов бизнес Franchising Expo.
