Еуфорията около преизбирането на Барак Обама продължи няколко часа и още на следващия ден борсите отвъд Океана регистрираха най-големия дневен спад от началото на годината. Фондовите пазари по света вече усещат тежестта на неоправданите очаквания и скоро дневните понижения от 1-2% може да се окажат добро пожелание. Разпродадени бяха акциите от почти всички сектори. Дори банките не успяха да задържат инвеститорите, въпреки очакванията, че разхлабената монетарна политика на Федералния резерв ще се запази. Подкрепа не се появи и в четвъртък, когато щатските индекси отчетоха нов спад от над един процент, макар мнозина да очакваха, че ловците на подценени книжа ще се върнат на пазара.
Европейските дилъри, както обикновено, започваха деня с печалби, които по-късно преминаваха в отстъпление под натиска на американските разпродажби. Да се чуди човек откъде европейските инвеститори намират повод за оптимизъм всяка сутрин, след като на хоризонта от месеци няма добри новини. Естествено, когато болшинството търгуващи се осланят само на надеждата, че централните банки ще продължат да печатат пари, всяка незначителна новина или събитие имат потенциала да омаловажат поредните разочароващи икономически данни и да предизвикат бурен ръст. Последните няколко седмици не бяха изключение и, независимо от отчайващо лошите перспективи пред глобалната икономика, инвеститорите винаги намираха за какво да се хванат. Любимите пазарни слухове, че Испания вече наистина ще поиска помощ от Европейската централна банка (да, това продължава да е добра новина!), отдавна са ежедневие. Както и появата на един или друг политик или централен банкер, който ще каже нещо общоизвестно, но за сметка на това интерпретирано от пазарите по съвсем друг начин. И все пак отрезвяването като че ли е зад ъгъла. Дори доминираните от машини и регулирани от бюрократи фондови пазари в Европа и САЩ имат предел на поносимостта си към изкуствени стимули и ненужни рестрикции.
У нас обаче всичко е спокойно. За разлика от пазарите на Стария континент и отвъд Океана, българската борса е далеч от историческите си върхове, независимо от трилионите долари и евро, които бяха изсипани в системата през последните години. Най-старият ни борсов индекс – SOFIX,все още се намира на близо 80% под най-високата си стойност отпреди пет години. И тъй като голяма част от българските акции са дори на по-голяма дистанция от своите върхове, за оптимизъм на местна почва едва ли можем да говорим. Но за сметка на това не всичко е сиво – има редица светли лъчи, които вече радват смелите и търпеливи инвеститори. И тук не става дума само за фондовете, инвестиращи в имоти. Редица публични компании показаха завидна устойчивост в дейността си и рано или късно ще донесат плодове на своите акционери. Сред тях е твърде вероятно да се наредят и наскоро сдобилите се с публичен статут електроразпределителни дружества от групите на Енерго-Про и ЧЕЗ България. Приватизацията на миноритарни дялове от ютилити сектора бе сред важните събития на годината, а предвид факта, че в последната фаза участваха и местните пенсионни фондове, можем да очакваме наистина интересни месеци за българския фондов пазар.
Междувременно, за да убием времето, може да се отдадем на кротки наблюдения как привидно евтините развити пазари ще стават още по-евтини…
Гено Тонев,
Портфолио мениджър,
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
