Почти два милиарда евро годишно вкарват в българската икономика милионите наши сънародници, емигрирали в чужбина. Въпреки това държавата се отнася с тях като с отхвърлени от обществото субекти. Консулства и посланически служби не защитават интересите им, българите в отделните държави са дискриминирани по презумпция и работят за в пъти по-ниски възнаграждения от останалите европейци. На този мрачен фон единственият светъл лъч е изграждането и развитието на добре функционираща система от български училища зад граница, които малко или много успяват да поддържат националното самосъзнание у сънародниците ни. Това обаче е заслуга предимно на Министерството на образованието, младежта и науката, което през тази година ще подкрепи школата ни по света с рекордните 5 млн. лв. за обучението на общо 13 234 деца и ученици.
В същото време е очевадно, че липсва адекватна държавна политика за българите в чужбина, а
отговорните институции предпочитат да пасуват
nbsp;
по всички наболели въпроси. Преди няколко години Министерският съвет прие Постановление 334, с което се регламентира финансирането на образователните задгранични филиали. Тръгна и програмата Роден език и култура зад граница, по която училищата ни отвъд пределите на страната вече получават допълнителна субсидия от почти милион лева на проектен принцип. Статутът на външните училища влезе за обсъждане и в проектозакона за училищното образование, който чака окончателно гласуване в парламента. Но добрите новини май свършват дотук.
Министерството на външните работи отдавна отказва да организира Институт по български език, каквито у нас са например Бритиш кансъл, Сервантес и Гьоте институт, въпреки че в същото време поддържа културен институт. Министерството на културата и Държавната агенция за закрила на детето също не помагат особено. Забавено бе и въвеждането на електронно обучение по роден език, история и география, което да бъде достъпно за всички българчета по света. Преди седмица в сградата на Европейския парламент се събраха представители на българските общности от 23 държави, за да разискват многобройните проблеми, с които се сблъскват. Участниците в конференцията се обединиха около мнението, че външното министерство абдикира от задълженията си към училищата, които по бюрократични причини все по-често биват гонени от териториите на дипломатическите ни представителства.
От изказванията на делегатите стана ясно, че българското държавно училище в Прага е затворило врати заради липса на средства. От Париж изтъкнаха колко трудно е за неправителствените организации (каквито са повечето училища в чужбина) да се включат в международната програма за образование Коменски и предложиха евродепутатите ни да създадат условия това да се случи. Делегатите от Лайден, Холандия,
поискаха юридическа защита от посолството
nbsp;
в отношенията им с местните власти, а от Никозия настояха българският език да бъде сертифициран като чужд за Кипър. Представителите на училище Букваран в Лондон пожелаха правителството ни да търси начини за допълнително европейско финансиране, а Петя Цанева – президент на асоциация Балкан в Мадрид, изтъкна, че в Испания трябва да бъде назначено аташе по образователните въпроси заради големия брой български училища там и необходимостта от прякото им подпомагане.
Заради мудната реакция на държавата българският език все още не се изучава в образователни системи с многохилядна българска диаспора като тези в Чикаго (САЩ), Испания или Лондон. В училищата не се държат матури, а българчетата, които се завръщат от чужбина у нас, трудно се вписват в образователния процес. Програмите за обучение не са адаптирани и синхронизирани, особено на ниво учебници.
Министерството на образованието все пак подпомага финансово с 4.07 млн. лв. задграничните школа за провеждането на обучение по български език и литература, по история на България и по география за учениците от I до XII клас и по български език за децата от предучилищната възраст. През учебната 2012-2013-а отвориха врати 104 учебни заведения, вписани в Списъка на българските неделни училища. Над 400 учители ще изграждат националното самочувствие на повече от 6109 деца и ученици в 24 държави от пет континента. Логично най-много са училищата ни в Европа – 72, разположени на териториите на Испания, Кипър, Великобритания, Украйна, Гърция, Франция, Германия, Русия, Австрия, Белгия, Ирландия, Холандия, Полша, Португалия, Унгария и Швейцария. В Канада и САЩ има 26 български образователни институции и по две в Австралия, Нова Зеландия, Израел, Китай, Мароко и Южна Африка.
Дали всичките ни училища зад граница са създадени, за да защитават националните ни интереси, или организаторите им са се водели от користни подбуди, е друг въпрос. Защото държавната субсидия става все по-апетитна и вече носи един нелош допълнителен доход за предприемчивите емигранти. Над 283 хил. лв. например ще получат петте ни училища във Великобритания, които общо обучават 560 ученици. В Испания за 30-те национални обекта са предвидени над 950 хил. лв., около 800 хил. лв. ще вземат образователните ни организации в Съединените щати. Стотици хиляди всяка година отиват към Гърция, Кипър, Германия, Франция и Украйна.
На конкурсно-проектен принцип по Националната програма Роден език и култура зад граница за тази учебна година
са одобрени 60 проекта на стойност 991 500 лв.
nbsp;
от които ще се възползват български бенефициенти, живеещи в чужбина. Сред тях попадат организации на сънародниците ни, дипломатически и консулски представителства, български църкви и манастири, училища в системата на светското образование и държавни училища. Най-много от тях са в Европа – 52, други пет са в САЩ, а класирани се оказват и по две разработки от Аржентина и Бразилия, както и една от Кувейт. Допълнителните им субсидии варират между 5000 и 46 хил. лева. Най-голям бонус – 45 979 лв., е отпуснат на Дружество Зорница филми – Лондон, което стопанисва училище Боянъ Мага в английската столица. По над 25 хил. лв. са предвидени за Българския информационен образователен център към Тракийския университет в Одрин, за Кайраклийския теоретичен лицей в Молдова, Българския културно-просветен център Аз Буки Веди в Одеса и за съименника му в град Измаил (управляван от същата организация), както и за асоциации и сдружения от Испания и Австрия. В списъка на преуспелите влиза дори православната ни църковна община в Рим. Общо 21 проекта не са одобрени, защото според образователното ведомство не отговарят на заложените изисквания. Парите за спечелилите никак не са малко, остава само да се харчат по предназначение.
nbsp;
nbsp;
Българите в САЩ са най-многобройни
Въпреки че липсва официална статистика коя е най-голямата българска диаспора зад граница, според изнесените неотдавна данни от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина – Росен Иванов, това е колонията ни в САЩ. По информация на дипломатическите ни представителства, в Съединените щати постоянно пребивават около 250 хил. наши сънародници. Освен това страната, управлявана от президента Барак Обама, ежегодно се посещава от още 25-30 хил. български граждани. Това са предимно студенти, които работят през лятото по басейни, увеселителни паркове и заведения за бързо хранене, предимно чрез програми за временна трудова заетост. Най-добре организирани са българските общности в градовете Чикаго, Лос Анджелис и столицата на хазарта Лас Вегас. Значително българско присъствие има в Ню Йорк, Бостън, в столицата Вашингтон и в щатите Вирджиния и Мериленд.
Тенденцията е да се увеличава броят на сънародниците ни, които избират да живеят на Източното крайбрежие в градове като Атлантик сити, Питсбърг или Филаделфия. Други модерни дестинации за емигрантите ни са югозападните щати Невада, Аризона, Ню Мексико и Юта. Реално броят на сънародниците ни в Америка е почти два пъти по-голям, защото много от пристигналите за временна работа остават дори след изтичане на визата им. Единственото условие за повечето втора ръка професии е да имаш карта за социално осигуряване и шофьорска книжка, а те се изкарват дори с тримесечна виза. Само в Чикаго по неофициални данни живеят около 300 хил. наши сънародници, а български език може да се чуе почти на всяка улица.
На територията на Европа най-многочислени са българските общности в държави като Украйна, Гърция, Испания и Германия. По официални данни от последното преброяване нашенците в Украйна са 204 574 души, което е 0.4% от населението на страната. Най-много българи в Украйна живеят в Одеска област, а само в Одеса те са над 50 хиляди. В Гърция пребивават трайно около 200 хил. български граждани, като броят им се увеличава годишно с около 50 хил. сезонни работници. В Турция българската общност, концентрирана в град Истанбул – т. нар. цариградски българи, наброява едва около 500 души. Това са предимно потомци на български семейства, останали в Истанбул още по времето на Османската империя. В Турция пребивават дългосрочно и около 400 хил. бивши и настоящи български граждани етнически турци, изселили се от България главно по време на възродителния процес.
В Испания, според официалната статистика, трайно са се установили 173 хил. българи. Те са най-много в Мадрид, провинция Валенсия, и едноименния град. Бройката на българите в Германия надхвърля 100 хил. души. Няма официална информация за числеността на общността ни във Великобритания, но тя със сигурност надвишава 100 хил. души. Поне толкова са и австрийците, като само във Виена се подвизават над 30 хил. наши студенти.
