bdquo;Конфликтите са огромни между отделните държави ndash; едните искат големи съкращения в бюджета, другите ndash; големи плащанияldquo;. Това заяви премиерът Бойко Борисов след срещата си с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу.
Той представи виждането на България за Многогодишната финансова рамка на проведените в Брюксел двустранни консултации, които предшестват днешния дебат на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки за бъдещия бюджет на Европейския съюз.
Бойко Борисов посочи, че страната ни започва от лоши стартови позиции преговорите, тъй като през последните 20 години българският БВП е бил много нисък, а на неговата база се определят получаваните пари. Допълнителен отрицателен фактор са и спрените при предишното правителство еврофондове, чието усвояване на нивото на останалите държави започна едва при този кабинет.
Министър-председателят изрази надежда, че страната ни ще получи повече средства през новия период, тъй като е отчетено, че тя е сред най-дисциплинираните финансово държави и че влага полученото от фондовете само в проекти, които ще подобрят състоянието в цяла Европа – основните транспортни коридори, железопътният транспорт, екологията, конкурентоспособността и земеделието.
Министърът на външните работи Николай Младенов, който е част от българската делегация за специалния Европейски съвет, посочи, че целта на страната ни е да се постигне съгласие по бюджета на ЕС, защото липсата му ще има пряк ефект и върху България.
bdquo;Най-лоша би била невъзможността да се прави многогодишно планиране на големите проекти, които за нас са много важни, защото над 65% от инвестициите в страната ни идват по линия на кохезионните фондове на ЕСldquo;, каза Младенов.
Той обобщи българските приоритети в преговорите – запазване на размера на кохезионните фондове, осигуряване на достатъчно средства за закриване на 1-4 реактори на АЕЦ bdquo;Козлодуйldquo; и защита на преките плащания към земеделските производители. Резерви могат да се намерят в оптимизиране на разходите за европейската администрация и в разсрочване на изпълнението на някои от големите европейски проекти. По думите на министъра на външните работи е необходимо да се преразгледа интензитетът на помощта спрямо различните региони, така че съкращенията да не се правят за сметка на страните с най-нисък БВП, които реално имат нужда от по-голяма подкрепа за излизане от кризата.
bdquo;Нашата позиция е изключително добре обоснована и съм сигурен, че ние ще бъдем една от малкото страни в рамките на тази криза без съкращения по отношение на средствата си по кохезионна политикаldquo;,заяви Младенов.
