Обемът на сенчестите банкови услуги е достигнал 67 трлн. щ. долара в края на 2011-а. Това представлява почти 50% от световния банков сектор, оценяван на 130 трлн. щ. долара и е значително под активите, които управляват застрахователните компании и пенсионните фондове – за 43 трлн. щ. долара. Размерът на банковата система в сянка, която обхваща дейността на паричните фондове, на застрахователите, на плащанията по лихвите и главниците на ценни книжа (monoline insurers) и на задбалансовите инвестиционни дружества, може да създаде системни рискове и да засили пазарните реакции при ниска пазарна ликвидност. Това са заключенията в последното проучване на Борда за финансова стабилност, публикувани на 18 ноември. Групата регулатори от Базел са решени твърдо да въведат по-стриктен контрол върху сенчестия бизнес, както и капиталови и ликвидни стандарти за небанковите институции в световен мащаб.
Сенчестият банков бизнес е нараснал с 41 трлн. щ. долара между 2002-ра и 2011-а. Най-голям е размерът на управляваните от него активи в САЩ – 23 трлн. долара, или 35% от всички активи. Тази дейност вече е набрала скорост и във Великобритания и еврозоната. А в Холандия делът й достига 45% от общия размер на финансовите активи. Това са част от констатациите в 14-страничния обзор по темата на Борда за финансова стабилност.
Председателят на Агенцията за финансови услуги на Великобритания лорд Търнър, който е един от ръководителите на проекта, коментира за Файненшъл таймс, че не всички сенчести банкови услуги представлявали заплаха за световната финансова система. Някои от тях предоставяли изключително необходимото финансиране на реалната икономика. По-странна обаче е констатацията на лорд Търнър, че сенчестият банков сектор е като холестерола – добър и лош. Въпреки това той подчертава, че регулаторите имат наистина тежката задача да накарат националните надзорни органи да определят коя част от въпросните 67 трлн. долара е наистина обезпокоителна.
Първата вълна от наредби, засягащи сенчестите банкови услуги, които трябва да влязат в действие още следващата година, ще се отнасят за фондовете, работещи на паричния пазар, заяви еврокомисарят за финансовите услуги Мишел Барние. Просто защото инвестиралите в тях имат незабавен достъп до парите си и ако тези фондове отпускат дългосрочни кредити, могат да се получат тежки и непредвидени последствия. Пакетът от реформи ще обхване и онези дейности, които позволяват на банките да ги осчетоводяват задбалансово.
Специално внимание ще бъде обърнато на договорите за обратно изкупуване и отдаването на ценни книжа под наем. В случая на националните регулатори се препоръчва да въведат стандарти за изчисляване на загубите от различните типове залози, използвани в тези транзакции. Контрактите за обратно изкупуване са споразумения, при които инвеститор се съгласява да продаде дадена ценна книга и след това да я купи обратно на точно определена дата при фиксирана цена. При договорите за даването на ценни книжа назаем се визират институционални инвеститори като пенсионните фондове, които дават финансовите инструменти назаем срещу кешов залог. Основните опасения на Борда за финансова стабилност тук е, че надзорниците не могат да контролират обема на търговските сделки. Това налага големите фирми да разкриват повече информация за операциите си и може да се наложи дори те да публикуват регулярни извлечения за размера на приетите залози и за какво се използват парите от тях.
Специалният екип, проверил причините за фалита на Лиймън брадърс холдингс, например е установил, че банката е използвала т. нар. транзакции Repo 105, за да прехвърли временно 50 млрд. щ. долара извън официалния си баланс. Целта е била да убеди инвеститорите, че няма прекалено големи дългове.
Окончателните правила за сенчестите банкови услуги трябва да бъдат представени на официалната среща на лидерите от Г-20 в Санкт Петербург през 2013-а.
