Финансовите министри от еврозоната не успяха да договорят с МВФ пакет от мерки за намаление на публичния дълг на Гърция, който трябва да върне потъналата в рецесия страна към фискално здраве. След продължилото повече от 11 часа съвещание, приключило в ранното утро на 21 ноември в Брюксел, участниците решиха да се видят пак на друга извънредна среща на 26 ноември. А дотогава очакваният още от юни паричен транш за Атина в размер на 31.5 млрд. евро ще остане замразен плюс дължимите до края на тази година порции до общо 44 млрд. евро.
Финансовите министри не се справиха с двойната задача – да намерят допълнителни 32.6 млрд. евро за Гърция до 2016-а (докогато те удължиха срока на Атина да достигне договорените с международните кредитори бюджетни параметри) и същевременно да открият начин за овладяване на увеличения й в резултат на новата финансова инжекция публичен дълг, определен като невъзможен за обслужване от МВФ.
В официално изявление след срещата в белгийската столица се пояснява, че тя е прекъсната, за да може да се свърши още техническа работа по някои елементи от пакета.
Имахме редица опции за запълване на финансовата дупка и ги обсъждахме много интензивно, но някои въпроси са толкова сложни, че не стигнахме до крайно споразумение, коментира германският финансов министър Волфганг Шойбле. Френският финансов министър Пиер Московиси пък каза в предаване на радиостанция Europe 1, че той и колегите му са на косъм от сделка. А председателят на групата финансови министри от еврозоната Жан-Клод Юнкер не скри разочарованието си от липсата на решение, но успокои, че преговорите са близо до приключване без критични препятствия.
Управителният директор на МВФ Кристин Лагард, която бе принудена да прекъсне азиатското си турне, за да присъства на съвещанието на 20 ноември, отбеляза, че е свършена добра работа и финансовата дупка се запълва, но е необходимо да се положат още малко усилия. Както е известно, Фондът няма право да кредитира държави с практически невъзможни за обслужване нива. В гръцкия случай това равнище е определено на 120% от БВП до 2020-а. Новите оценки показват, че до 2020-а стойността ще е 144%, което принуждава МВФ да се оттегли от кредитната сделка.
Гръцките политически лидери възроптаха срещу Брюксел. Премиерът Андонис Самарас разкритикува безразличието на общността при поредното забавяне на парите, въпреки че Атина е свършила своята работа според уговорките. Лидерът на ПАСОК Евангелос Венизелос заподозря, че Гърция се използва като алиби за нерешителността на еврозоната. Лявата опозиционна партия Сириза смята, че гръцкият кабинет е бил унизен, след като е подложил гръцките граждани на още по-строги мерки за икономии.
Да припомним, че основното препятствие за постигане на съгласие между тройката кредитори на Гърция е отказът на Берлин да подкрепи незаконните намаления на лихвените проценти по двустранните заеми с южната ни съседка или връщането на печалбите на Европейската централна банка от покупките на гръцки облигации. Това бяха два от възможните източници за набавяне на допълнителните средства за Атина заради договореното още миналата седмица двугодишно удължаване на срока (от 2014-а на 2016-а), в който страната да постигне бюджетен дефицит от 2.2% от БВП. За целта през 2014-а на Гърция ще са необходими още 10 млрд. евро, а до 2016-а – общо 32.6 млрд. евро. Германия е против понижението на лихвите (от сегашните 150 на едва 25 базови точки над междубанковия кредитен лихвен процент), защото те ще станат по-ниски от кредитните разходи на германската банка за развитие KfW- емитент на заемите. Според запознато с преговорите лице германският финансов министър Шойбле бил против отказа на ЕЦБ от печалбите от купените гръцки облигации, тъй като половината от тях принадлежали на Бундесбанк.
Алтернативното предложение на германците е да бъдат отпуснати допълнителни кредити за 10 млрд. евро на Гърция от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) и те да бъдат гарантирани със средства от гръцката приватизационна програма (от която страната трябва да набере 50 млрд. евро). По този начин ще се парират политическите предизвикателства пред някои държави – Германия, Финландия и Холандия, чиито парламенти по закон са длъжни да одобряват всеки нов разход.
