Въпреки безпрецедентните 3.34 млрд. лв., с които правителството се хвали, че едва ли не е наградило здравеопазването, секторът и догодина ще бъде поставен на системи и командно дишане. Дори ако допуснем, че заложените в бюджета на Националната здравноосигурителна каса 2.7 млрд. лв. разходи на магия ще стигнат за плащанията към болниците (по доказано порочните клинични пътеки), за лекарства, прегледи при джипита, изследвания с направления и зъболечение, сметките на управляващите пак ще се окажат криви. Защото кадровият колапс, досега тихичко заплашващ да катурне системата, вече е надвиснал над нея със страшна сила. Хиляди лекари са отчаяни и обезверени от (не)случващото се в здравеопазването ни и търсят единствения възможен изход – да си плюят на петите и дим да ги няма, както се изрази червената депутатка Мая Манолова.
Ключови звена като спешната помощ, педиатрията, анестезиологията, трансфузионната хематология, патоанатомията, психиатрията и ренгенологията са напълно обезкръвени и изпитват остра нужда от специалисти. А държавата насреща не предлага разумни организационни и финансови аргументи, с които да задържи медиците на работа в страната. Вместо това предпочита да ги плаши с Хипократовата клетва и само пренасочва пари
от единия джоб на здравната система към другия
(от министерство към здравна каса), за да запуши временно зейналите огромни пробойни.
След прехода всички правителства неглижираха проблема с недостига на кадри в здравеопазването и постепенно той ескалира до ниво, при което са необходими спешни и адекватни решения. Недопустимо е държавата да позволява младите лекари да хващат куфарите на мига, след като вземат дипломата си в ръце, без хич да ги е еня, че някой е инвестирал в обучението им по около 100 хиляди лева. От това капиталовложение в умствен потенциал се възползват далеч по-богати държави като Германия, Великобритания и САЩ, а ние седим с пръст в устата и се чудим защо няма кой да ни лекува.
Симптоматичен за отношението на правителството към лекарския проблем бе едно неотдавнашно изказване по темата, направено от премиера Бойко Борисов. Той каза, че можещите, работещите и успелите лекари в България прибират много добри заплати от порядъка на 15, 20 и 70 хил. лв., а останалите лесно си намират работа в чужбина заради отличното образование, което получават у нас. От думите на Борисов излезе, че стотина лекари милионери са достатъчни да водят напред здравната ни система, а останалите, изглежда, са ненужни и трябва да се спасяват зад граница. Разбира се, като си вземат и хилядите пациенти. Специалистите обаче виждат нещата по различен начин. А именно, че заплатите в здравеопазването ни са ниски, условията на труд в държавните и общинските болници са мизерни, че не се стимулират най-добрите, медицинското образование и практиката куцат. Схемата за специализации пък обикновено е наричана отблъскваща.
За недостига на лекари основна вина има точно държавата, чиито неадекватни административни реформи принуждават добри професионалисти да хвърлят бялата кърпа. Само преди седмица хематолозите от кръвните центрове в Стара Загора и Варна подадоха колективна оставка в знак на протест срещу мизерните условия на труд и смешно ниските възнаграждения. Екипът на спешна държавна помощ начело със здравния министър Десислава Атанасова пристигна на пожар в морската столица, но се оказа, че пак носи само
голи обещания вместо работещ план
nbsp;
за оздравяване и пари. Атанасова предложи 16.63% увеличение на заплатите от 1 ноември и друго между 17 и 20% след Нова година, като средствата щели да дойдат от икономии след структурни промени. От своя страна доктор Добромир Стайков от кръвния център каза, че приказката това са ни възможностите до болка прилича на българския клубен футбол, където треньорите се сменят всяка година и все се оправдават с възможностите на момчетата. Старшата медицинска сестра Николина Вишнарова, работеща за 450 лв. на месец, допълни, че е очаквала държавата да прояви разбиране към протестиращите, а не те да бъдат приканвани да разберат проблемите й с бюджета. А от ръководството на Българския лекарски съюз коментираха, че административната реформа на вицепремиера Симеон Дянков на практика е превърнала медицинските специалисти в държавни служители и им е отнела възможността да получават, макар и минимални, надбавки от собствените приходи на съответните структури.
По същия начин министър Атанасова отиде през лятото с голяма, но полупразна кошница при стачкуващите служители от Спешна помощ. И съвсем не е учудващо, че в сектора отново се възцари напрежението. От Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ преди няколко дни извадиха данни от проучване, според които увеличението на заплатите с 18% от 1 юни не само не е мотивирало работещите там около 6500 души, но една трета от тях планират спешно да се преквалицират или да заминат в чужбина. Въпросното повишение бе предприето на бърза ръка от здравното министерство с пари за ремонти на болниците и така временно брожението бе потушено. Впоследствие се оказа, че обещаното е силно преувеличено, като от няколко спешни центъра се оплакаха, че заплатите им са се вдигнали между 8 и 12 процента. От министерството обясниха, че всяко звено има право да разпределя парите по индивидуална методика, отчитаща резултатите от работата на всеки служител. Така реално доходите на лекарите в бърза помощ не мръднаха много над предишните между 500 и 700 лв., на сестрите – между 450 и 500 лв., а шофьорите на линейка все още се разписват срещу по-малко от 400 лева. Според професионалната гилдия споменатата система за оценяване и допълнително заплащане не се харесва, тъй като води до конфликти и напрежение сред работещите и екипите.
Десислава Кателиева от асоциацията посочи, че линейките са съвременно оборудвани, но на адреси се изпращат току-що завършили лекари без никакъв опит, което води до множество проблеми. В повечето държави младите медици не се допускат да работят в центровете за Бърза помощ. Германия изисква двегодишен стаж в голяма болница и поне шест месеца в интензивно отделение, след което се полагат изпити за правоспособност. В България придобилите специалност спешна медицина стават представители на фармацевтични компании или се насочват към големите болници. Единственият светъл лъч е програма ПУЛСС, по която всички работещи в системата ще изкарат 5-дневен курс за оказване на първа помощ в Пирогов и ще получат наръчници за поведение според тежестта на травмата. Както много други проекти, и ПУЛСС обаче бе фатално забавен и май няма кой да го ползва.
Че има все по-силен дефицит на педиатри, призна дори председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване Даниела Дариткова. Според нея, въпреки че в държавна поръчка за специализаците по педиатрия вече се постъпва без приемен изпит, бройките остават незаети. Проблем за педиатрите са нископлатените клинични пътеки за детско лечение, които ги принуждават да се насочват към по-доходоносни практики. От друга страна, общопрактикуващите лекари по неволя стават и педиатри, но са неподготвени от твърде краткото общо обучение. Едно джипи, започващо кариера в здравеопазването, след деветседмично обучение по теория и практика не може да има
задълбочени знания за детското здравеопазване
и препраща малчуганите от кабинет на кабинет. Специализираните детски консултации, в които се проследяваше развитието на децата, отдавна не съществуват. Общопрактикуващите лекари пък нямат време и познания да обясняват на майките какъв е правилният начин на хранене, обличане или къпане. Може би и поради тези причини страната ни е първенец по нива на детска смъртност.
Острият дефицит на специалисти все по-осезаемо се чувства в сектори като патоанатомията и анестезиологията. Заплатата на един анестезиолог у нас е 700-800 лв., а във Франция тези специалисти получават 6000 евро месечно. Без хората, поставящи упойки, хирурзите остават с вързани ръце и не могат да направят нито една операция. Патолозите ни са само 192-ма, от тях една трета в пенсионна възраст. А те са от ключово значение за диагностиката и лечението на злокачествени заболявания. Малко повече – 280, са лабораторните лекари. Критично намалява броят на вирусолозите, ревматолозите и инфекционистите. На един лекар у нас се пада по една медицинска сестра, докато в Европа съотношението е 1 към 2. На думи управляващите отчитат проблемите, но на практика не правят нищо, за да предотвратят срива на здравната система. Той вероятно ще започне още в близките зимни месеци.
