Около 22 -ма са винопроизводителите у нас, които държат над 90% от пазара през последните години, твърдят експерти от бранша. Въпреки че реално работещите компании са над 60, сериозните играчи със значителен пазарен дял са едва една трета от тях. Причината е в търговията на дребно – големите търговски вериги са основен дистрибуторски канал за продажба на вина, а те имат определени изисквания. На първо място, да се предоставят за реализация марки от всички ценови сегменти – от най-скъпия до най-евтиния, което е постижимо само за по-големите и силни фирми.
Малките изби, които се появиха през последните пет-шест години, държат едва 8-10% от продажбите и предлагат продукцията си в специализирани бутикови магазини. Става дума предимно за по-скъпи вина, като в отделни случаи разликата между тяхната цена и средната достига 40 процента.
По данни на Министерството на земеделието и храните за деветмесечието продажбите на вътрешния ни пазар са в размер на 68 505 993 л, което в сравнение със същия период на 2011-а е ръст от 17.1 на сто. И тъй като месеците до Нова година по традиция са силни за винопроизводителите, очакванията са увеличението да достигне 20% в края на 2012-а. Това ще изостри конкуренцията и ще направи битката за клиенти още по сериозна.
Така или иначе българското вино има сериозни позиции на нашия пазар, докато вносните все още не са значителен фактор, смятат експерти. Според тях те заемат не повече от 10-12% от продадените годишно количества, така че засега монополът на българските винзаводи е очевиден. Това положение обаче може бързо да се промени, защото значителна част от внасяните вина са субсидирани и държат цени на дребно около българските и дори по-ниски. Основно у нас се пият вносни вина от Чили, Австралия, Аржентина. В доста ограничени обеми е вносът от Франция и Италия. Но вече има признаци, че в условията на стагнация в Европа,, някои европейски компании обръщат сериозно внимание и върху малки пазари като този в България. Подсказва го и пуснатата за първи път масова телевизионна реклама на френски вина, продавани в една от големите вериги супермаркети. Ако натискът продължи, то нашите производители може да отстъпят още десетина процента от пазарния си дял, главно заради конкурентните цени.
Другата българска особеност в този сектор е свързана с домашното производство. Законодателството ясно казва, че то се ползва с редица облекчения заради традициите, а и е за собствена консумация. Така на практика домашният производител не подлежи на контрол дори и когато продава продукцията си. Оттук идва и разликата в статистиката. Годишната реколта на грозде при най-занижени показатели е от порядъка на 350-400 хил. т, но официалната статистика отчита 150 хил. тона. Което означава, че по-малко от 50% от събраното количество се преработват в нормални условия в предприятия, които са обект на стриктен контрол и където се попълват документи едва ли не как всяко зрънце се превръща в капка вино. Естественият въпрос е: какво се случва с останалото грозде? Виното от него не може да бъде изпито в домашни условия, а отива на кооперативните пазари, в магазините в малките населени места, селата, в кръчмите и ресторантите в курортите. Проблемът е, че тези напитки се наричат вино, при все че им липсват необходимите характеристики и те ограничават пазара на истинските винопроизводители. Подобни продажби (както и при високоградусовите напитки) носят немалка печалба, която нито се облага, нито върху нея се плащат данъци.
Може би най-решаващият фактор за вътрешния ни пазар на вино е свързан с предпочитанията на българските потребители. А те основно купуват и консумират евтино вино – цената е основен критерий за избор в магазина. Под 10% от редовните консуматори купуват от средния или високия ценови сегмент, докато основната маса се насочва към цени под 5 лв. на бутилка. Затова в големите вериги са най-многобройни предложенията за вина в диапазона 4-8 лева. Има и такива под 4 лв., но главно при някои промоционални разпродажби или за ограничени количества. Вина над 10 лв. за бутилка обикновено се пият само при специални случаи и потреблението им е незначително на фона на общата консумация. С други думи, цената е тази, която диктува на нашия винен пазар. Не е рядкост да видим в магазините българско вино, отличено с някои от най-престижните награди в света, на цена от 12 лв., докато аналозите му в Западна Европа се продават по 10-15 евро,Я и то пак не се купува масово.
