След близо тричасов дебат в Народното събрание и управляващите от ГЕРБ успяха да се разпишат с тяхна стратегия за реформиране на ВиК сектора. Витиеватите фрази и притчи на министъра на екологията Нона Караджова колко сме богати на води и какво късче от рая сме обаче няма как да скрият факта, че въпросният стратегически документ тотално закъсня. А и шансовете да даде някакъв реален резултат съвсем не са големи.
Според ГЕРБ с приемането на стратегията ще се засили ролята на държавата при управлението, координацията и контрола на най-важните водностопански съоръжения. Заложено е ясно разграничение за собственост, оператори и контрол на язовирите. Предвижда се и създаване на Воден съвет към предприятието за управлението на дейностите по опазване на околната среда. На думи всичко това може и да звучи добре, но в действителност ситуацията е съвсем различна. Наистина, според приетите текстове, публична държавна собственост стават всички язовири и микроязовири (с изключение на тези, които са общински или имат оператор, ангажиран с експлоатацията и поддръжката им), съоръженията за защита от наводнения извън населените места, водохващания и водохранилища, използвани за питейно-битово водоснабдяване, водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи, включително и сондажи и пречиствателните станции и съоръжения.
До година и половина ще заработи единен национален регистър на водните съоръжения. Всеки язовир и всяко водно съоръжение в България ще има определен собственик и съответно оператор, който ги поддържа и е отговорен за наблюдение на неговото състояние, заяви Караджова.
Проблемът е, че отговорностите за инфраструктурата отново са разпределени между отделните ведомства, а практиката досега показа, че те много трудно намират общ език помежду си. Строителното министерство ще отговаря за въпросния Национален регистър на водната инфраструктура. В компетенциите му ще е още изготвянето на интегриран план за развитие и управлението на ВиК-съоръженията, които са държавна собственост. Министерството на икономиката пък ще управлява и контролира язовирите, които се използват за питейно-битови и хидроенергийни цели. А земеделското ведомство ще поеме всички останали язовири, публична държавна собственост, като за тази цел ще сключва договор с оператора Напоителни системи за поддръжка и мониторинг.
Предвижда се също така Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се занимава не само с цените на водните услуги, но и на услугите в отраслите Хидроенергетика и Хидромелиорации, като при определянето им ще трябва да отчита и необходимостта от осъществяване на приоритетни инвестиции. Какви компетенции има регулаторът в тези две нови области, е отделен въпрос.
Стратегията не дава отговор по отношение на йерархията и за това кой ще е водещият субект в сектора. Към кой да се обръщаме при кризи с наводненията например? – логично попита депутатът от ДПС Джевдет Чакъров.
Пред репортер на БАНКЕРЪ бившият заместник-министър на регионалното развитие и сегашен депутат от БСП Димчо Михалевски пък заяви, че изобщо не може да се говори са стратегия, а по-скоро за информационен документ с много цифри. Но в него липсва най-важното – сценарии за възможностите на държавата да осигури поне част от необходимите средства, натоварването, което ще падне върху потребителите от направените инвестиции и въздействието върху различните общини в страната, смята Михалевски.
Българската асоциация по водите също не крие разочарованието си от стратегията. Според браншовата организация се действа под натиск и прибързано, с идеята да има документ, който да покажем на европейските институции. Но той е небалансиран от гледна точка на предлаганите решения за отделните отрасли. Конкретно ВиК секторът е изцяло разчепкан, докато хидромелиорациите са слабо засегнати, минералните води почти не се споменават, а морските изобщо не са разгледани.
С приемането на водната стратегия се освобождава и цената на водата. Така вече в нея ще се фактурират и направените инвестиции в мрежата, което досега не бе задължително. Към цената ще се прибавя и такса за почистване на реките, което също е предпоставка за поскъпване.
nbsp;
nbsp;
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова подписа през седмицата два договора за изграждането на пречиствателни станции за отпадни води в общините Септември и Силистра. И двата проекта ще се финансират по оперативната програма Околна среда. Първият е за 9 млн. лв., като реализирането му ще подобри условията за живеене на 10 300 жители.
В Силистра пък освен пречиствателната станция ще се доизгради канализационната мрежа и ще се направи частична реконструкция на водопроводната мрежа на града за сумата от 72.5 млн. лева. Проектът ще обхване около 46 хил. жители.
