Петър-Емил Митев е роден на 21 април 1936 г. в София в семейството на биохимика проф. Иван Митев. Завършил е философия в Софийския университет Св. Климент Охридски. Доктор е на философските науки, професор. Автор е на десетки книги и научни статии по социология и политология. Между 1972 и 1988 г. е начело на Научноизследователския институт за младежта. След промените оглавява движението Български път към Европа и влиза като депутат в 7-мото Велико народно събрание. Председател е на управителния съвет на Института за социални ценности и структури Иван Хаджийски.
Проф. Митев, какъв образ си изградиха през годините българските социолози – на изследователи, на шамани или на добри бизнесмени?
– Българското общество си изгради погрешна представа за социологията като наука. Социология според масовото мнение – това е подреждане на рейтинги. Колцина са онези, които си дават сметка, че подобни проучвания в други страни дори не се наричат социологически, а демоскопски. Социологията е наука, която изучава обществените процеси и закономерности, достига до същността на обществените явления, създава научна картина на обществото като цяло. Има български отговор на въпроса Що е то социология и има ли почва у нас?: класическия труд на Иван Хаджийски. Редица фактори допринесоха за неадекватния образ на социологията по време на прехода: напрегнатата политическа борба, която доведе до рейтингова истерия; появата на социологически конкистадори; ниската социологическа култура – медиите по правило не съобщават каква е статистическата грешка, не правят разлика между конюнктурен сондаж и прогноза и т.н.; и не на последно място – необичайната практика: социолози сами да коментират резултатите от своите изследвания, като влизат по този начин и в ролята на политолози.
Има ли днес в храма на социологията много търговци?
– Бедата е в това, че има място за търговци. Никой не е преобърнал сергиите. Тази роля би трябвало да изпълни Българската социологическа асоциация, която има етичен кодекс, но може да го направи само със съдействието на обществеността.
Как оценявате развитието на вашите ученици, които сега се занимават със социология?
-Въпросът е твърде личен, за да бъде коментиран публично. Има агенции, които са доказали своя професионализъм.
Наблюдава ли се наистина срив в рейтинга на ГЕРБ, както твърдят някои наблюдатели?
-От надежда към разочарование – това е историята на почти всеки мандат. Не виждам основание да се учудваме на резултатите от изследванията на редица – конкуриращи се – агенции. Но ако някой все пак има едно наум – нека разговаря с шофьорите на таксита. Българинът може да бъде излъган за много неща, но не и по въпроса какво има в джоба или в хладилника си.
Дава ли БСП убедителна алтернатива на управляващата партия?
-Тенденцията към сближаването на доверието към ГЕРБ и БСП е социологически факт, но се дължи преди всичко на спада на доверието в управляващата партия. Предимство на БСП е, че единствена зае от самото начало критична позиция към управлението. Редица факти освен това й дадоха възможност да говори за нарушаване на демокрацията и да влезе в ролята на демократична алтернатива. По-нататъшен успех ще зависи от убедителното представяне на конструктивна програма за действие.
Според вас ще спази ли Меглена Кунева обещанието си да не се коалира след изборите нито с БСП и ДПС, нито с ГЕРБ?
-Надявам се, че не. Има предизборни коалиции и следизборни коалиции. За съжаление в нашето общество тези неща се смесват и вероятно г-жа Кунева плаща данък на нашата недостатъчна демократична просветеност. Предизборните коалиции се правят от партиите на основата на техните програми. Всяка партия се стреми да покажeсвоето различно от другите лице и акцентира върху своята самостоятелност. Следизборните коалиции се правят от избирателите. Те са в зависимост от народния вот. Партията на Меглена Кунева ще влезе в парламента, но е трудно да си представим, че ще бъде доминираща. В такъв случай дилемата е опозиция или участие във властта заедно с други. Плюсове и минуси има и в двата случая. Но мисля, че по-важно ще бъде участието във властта. С кого? С онзи, когото посочи избирателят.
Как виждате оттук нататък развитието на старата българска десница? Има ли тя печеливш ход?
– Събитията напомниха по странен начин за хитовете, които съпровождаха устремния възход на СДС в началото на прехода – Развод ми дай и Последен валс. Старата българска десница трудно ще стигне до следващия парламент. Имам предвид и СДС, и ДСБ. Но ДСБ има повече шансове. И все пак има едно нещо, което не бива да се забравя: Командира спечели битката, но войната вдясно не е приключила. За трети път Иван Костов застана на пътя на Петър Стоянов. И в трите случая спечели, но и в трите случая за сметка на самата синя партия. Трудно може да бъде убеден рационално мислещ седесар, че бившият президент, със своя политически опит и международна тежест, би бил конституционен съдия – марионетка на Б. Борисов. Истеричният шум за наличие на сделка има прозрачни политически мотиви. Президентът Стоянов като член на КС – и още повече негов вероятен председател, би придал политическа тежест на Раковски 134 – за сметка на Иван Костов и Мартин Димитров. И… дойде отново време разделно.
Очаквате ли на парламентарния вот догодина да има сериозни нарушения?
-Трябва да допуснем такава възможност, за да могат да бъдат минимизирани, ако не предотвратени. От една страна, управляващата партия натрупа опит и разполага с механизъм, при който може да получи желан резултат. Но, от друга страна, и обществеността вече има представа за мащабите и начините, по които може да се манипулира вотът. Изборите ще бъдат тест и за избирателите, и за институциите. Важно е, че ще бъдат наблюдавани с повишено внимание и от европейска страна. Значението им надвишава въпроса кой и засяга проблема как ще се управлява.
Ще има ли според вас едрият бизнес в България фаворит за следващите избори? Ако да – кой е той?
-Едрият бизнес не може да бъде губещ. И поради това не залага само на една партия. Политическите оферти са видими. ГЕРБ предлага финансова стабилност, но на висока гражданска цена. БСП ще заложи на социалната стабилност. Меглена Кунева – на гражданското измерение. Ще има ли фаворит и кой ще бъде ще проличи в края на зимата.
Вие бяхте сред хората, които преди две години ентусиазирано приветстваха началото на т.нар. Арабска пролет. Как оценявате този процес сега? Какво беше постигнато и кои са новите рискове за региона?
-Имаше нещо действително впечатляващо и красиво в победата, която извоюваха младите хора на площад Тахрир. Падането на диктаторските режими в Тунис, Египет, Либия е крачка напред, но стана ясно, че следващата крачка е дори по-трудна, особено в Египет – най-голямата арабска страна. Политическите фактори в арабския свят са светски либерали, умерени ислямисти и радикални ислямисти. Очертава се – по различен начин – надмощие на умерените ислямисти, вероятно вдъхновявано и от турския образец. Най-големите регионални рискове носи кървавата гражданска война в Сирия. Преплитат се политически, конфесионални и етнически мотиви при усложнен геополитически контекст. Нека се надяваме, че поне няма да се стигне до използването на химически оръжия.
