Ако до 33-годишната си възраст не сте постигнали нищо особено, това далеч не означава да посрещнете настъпващата криза на средната възраст спровесен нос. Не си струва да се отчайвате, може би големият ви успех тепърва предстои. Ето историите на шест известни личности – бизнесмени, изобретатели, писатели и художници, които до 33-годишната си възраст в най-добрия случай са били обикновени хора, а в най-лошия – истински неудачници. Но в края на краищата са успели да променят живота си.
nbsp;
Чарлз Буковски
Детството на писателя преминава изключително трудно. Роден е в бедно семейство и баща му често го бие. Връстниците му го избягват и момчето започва да пие. Когато писателят е на 20 години, баща му намира негови ръкописи, скрити в стаята му. Той ги изхвърля през прозореца с думите: Никой, никога няма да поиска да чете такова говно!. И наистина, първите публикации на Буковски остават незабелязани. На 32-годишна възраст започва работа като пощаджия. След още две години едва не умира в болницата от обилен кръвоизлив, предизвикан от постоянната злоупотреба с алкохол. После решава да се върне към литературата. Продължава да работи в пощата и да публикува свои работи в малки списания. След като навършва 40, започва да пише романи. Славата го навестява с филма Barfly, създаден по негов сценарий, който до голяма степен е автобиографичен. Сега Чарлз Буковски е сред класиците на съвременната американска литература.
nbsp;
Ричард Фулър
Още от дете известният американски архитект и инженер проявява склонност към дизайна и изобретяването на сложни апарати. На 18 Фулър започва да учи в Харвардския университет, откъдето е отстраняван два пъти за безотговорност и липса на интерес. Въпреки това той успява да продължи образованието си. Между сесиите работи като механик в текстилна фабрика, в цех за опаковка на месо, а по време на Първата световна война служи във флотата на САЩ. На 32-годишна възраст губи дъщеря си, която заболява от пневмония. Обвинявайки се за смъртта на детето, Ричард започва да злоупотребява с алкохола и едва не се самоубива. В последния момент решава, че е по-добре да си направи експеримент, за да видя какво може да направи един-единствен човек за благото на света и на цялото човечество. Започва работа като сътрудник в колеж в Северна Каролина и разработва революционен проект в инженерството – геодезичен купол. По-късно правителството на САЩ го наема за производството на подобни съоръжения за армията. Впоследствие Фулър получава 25 патента, бил е лауреат на 47 международни и американски почетни награди в областта на архитектурата, дизайна, инженерството, изящните изкуства и литературата.
nbsp;
Джон Спърлинг
Бъдещият пионер на американското търговско образование е роден през 1921 г. в бедно семейство. Баща му работи в железниците. След като получава средно образование, Джон работи няколко години като моряк на търговски кораб. През 1950-те години Спърлинг е битник, а през 1960-те – щатен професор в държавния университет в Сан Хосе. На 53 години Джон рискува и решава да започне всичко отначало. Той напуска професорското място и се насочва към предприемачеството, основавайки корпорацията The Apollo Group, която се занимава с търговско образование. През първата година основаният от него университет във Финикс успява да набере едва осем студенти. Три десетилетия по-късно – през 2008-а – Apollo Group обявява, че 345 хил. човека желаят да получат образование в компанията. Сега състоянието на 91-годишния Джон Спърлинг надхвърля 1 млрд. долара.
nbsp;
Чък Паланюк
Американският новелист прекарва младежките си години в подвижен фургон, където живеят родителите му, а след това в малкото ранчо на дядо си. На 24 години Паланюк завършва школа по журналистика в Орегон. Малко след като става писател, се премества в Портланд, където отначало пише за местния вестник, после работи като механик на камионите Freightliner и дори съставя инструкции за поправка на фурни. Пак по това време Паланюк става доброволец в приют за бездомни, а по-късно и в хоспис. Зарязва тази работа след смъртта на един от болните, който му става близък. Паланюк започва да посещава майсторския клас на американския писател Том Спаунбауер едва след като навършва 35 години. Отначало отива само за да се сприятели с нови хора. Първата му книга така и не е публикувана, защото Паланюк не е доволен от сюжета й. Следващият му роман пък е отхвърлен от издателя (заради възмутително съдържание). Едва тогава писателят създава романа, който му носи известност – Боен клуб. Въпреки че той е с не по-малко възмутително съдържание, този път издателят харесва произведението. По-късно по него е заснет култовият филм със същото заглавие. Сега Чък Паланюк е един от най-популярните съвременни американски писатели.
nbsp;
Анри Русо
Френският художник постимпресионист е роден в семейство на тенекеджия и бил принуден да работи от ранна възраст. По-късно изучава право и работи като юрист, но е принуден да напусне това поприще заради леко лъжесвидетелство. Впоследствие намира убежище в армията, където служи до 24-годишна възраст. След това се връща в Париж, за да изхранва майка си, работейки като чиновник. На 27 години го назначават да събира митата върху стоките, които се внасят във френската столица. Русо започва да рисува едва след 40-ия си юбилей. С времето той успява да се оттегли от работата си в митницата и да се посвети изцяло на изкуството, печелейки от продажбата на картини. Обикновеният чиновник, без художествено образование, който няма учител, освен самата природа, започва да рисува платна, отличаващи се с точност на детайлите, пъстър колорит и оригиналност на сюжетите. Мнозина го критикуват, твърдейки, че така може да рисува и дете, но Русо става един от създателите на школата на наивистите. Картините му предизвикват възхищението на много художници, включително и на Пабло Пикасо.
nbsp;
Гарланд Сандърс
Бащата на Сандърс умира, когато той е на шест години. Домакинството, включително и приготвянето на храната, се превръща в задължение на детето. Гарланд е на 12, когато майка му се омъжва отново. Момчето не се разбира с новия си баща, затова бяга от дома си и зарязва училището. На 16 се записва като доброволец в армията на САЩ, която напуска след по-малко от година. След това работи какво ли не – огняр в железниците, търговец на гуми, кондуктор, помощник във ферма, куриер, но никъде не се задържа дълго. Гарланд успява да натрупа някакъв капитал едва към 40-ата си година, след което открива авторемонтна работилница с малка столова за клиентите. Сандърс приготвя домашна храна, която предлагал в една от стаите на работилницата си. Тя бързо става популярна и славата й се разнася далеч извън пределите на Кентъки. На 65 години той започва да продава франчайзи за своите ресторанти. Така на бял свят се появява прочутият конкурент на McDonald’s – компанията KFC Corporation, която основателят й продава за 2 млн. долара през 1964 година. Сега KFC има над 15 хил. ресторанта в повече от сто държави в света.
