България никога не е имала по-изпълнителна от сегашната изпълнителна власт. Остриетата й Бойко Борисов и Цветан Цветанов капнаха от блъскане да изпълняват волята на народа – да бъдат навсякъде и по всяко време.
Да започнем в ред, обратен на старшинството. След необяснен с реални резултати половинмесеч престой в САЩ, по време на който МВР се пънеше да ни убеди, че програмата му е пренатоварена, решихме, че силовият министър има нужда от заслужен отдих. Да, ама как да му се отдаде, като наред с всичко друго е и председател на Националната комисия за борба с трафика на хора, която усвоява огромни средства от чужбина? И хукна Цветанов(какви ли хонорари плащат)да чете серия от лекции по темата пред студенти в София, Пловдив и Благоевград. Докато научавахме от вицето на Борисов тънкостите и поразиите на занаята, той ръководеше международни операции, разясняваше ситуацията около избора на конституционен съдия и дори се скара с президента Росен Плевнелиев по темата.
А сега за Борисов. От преумора премиерът заспа на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир в Осло. Около него беше пълно с държавни глави и с други официални лица от заслужилия отличието Европейски съюз, но всички те бяха бодри, сякаш нищо не работят. Обяснението на Борисов: от многочасовите пътувания се объркали биоритмите му. Действително съм много уморен. Всяко нещо, което говоря, ми минава през главата, обясни премиерът.
Дано да е така. Проблемът е, че на този пост нещата не само трябва да ти минават през главата, а да знаеш какво говориш и как го казваш. Каква ли мисъл мина например през главата на Борисов, за да каже за Цветанов: Що да не стане премиер? Всеки носи маршалския жезъл в раницата си! После уточни, че това е една коледна, новогодишна шега. Но изтръпнахме…
