Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (светско име Богомил Петров Ковачев) е роден на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод. Завършва духовната семинария и богословския факултет на Атинския университет, специализира в Москва. Доктор по богословие от Московската духовна академия. В началото на 2012 г. комисията по досиетата оповести, че 12 от 15-те митрополити са сътрудничили на Държавна сигурност, като сред тях е бил и той. Митрополит Кирил коментира, че няма от какво да се срамува. На 9 ноември 2012 г. той беше избран за наместник-председател на синода и Софийски митрополит до избора на нов патриарх.
Ваше Високопреосвещенство, болката от смъртта на патриарх Максим илинадеждата за бъдещето на православната църква бяха повече в отминаващата година?
– Като човеци, свързани емоционално с близък човек по родствена или друга линия, с духовен водач, какъвто бе патриарх Максим, ние скърбим за раздялата и за това, че физически няма да можем повече да общуваме. За православния християнин обаче, който вярва във Възкресението на Христа , е ясно, че тази раздяла е само физическа. Духовното общение е много силно и то ни дава утеха, както казва св. ап. Павел: Да не скърбите (толкова много), като и другите, които нямат надежда – т.е. не вярват във всеобщото възкресение. Поради това надеждата е над всичко, особено когато се осланяме на Бога, тъй като тя не посрамя тези, които живеят с нея, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
Наскоро приехте отново в БПЦ разкаялия се епископ Инокентий. Слага ли това край на алтернативния синод?
– До някаква степен разколът беше преодолян още преди време. Винаги ще има някои духовници, които по една или друга канонична и уставна причина няма и не могат да бъдат в оградата на христовото стадо. По-добре е, ако притежаващите необходимите качества се върнат през вратата на покаянието, за да могат да вложат своите усилия заедно с духовенство и вярващи в старанията си за още по-успешно осъществяване на спасителната мисия на Българската православна църква. Затова е радостно, че немалко духовници се връщат в лоното на църквата ни, което предопределя съдбата на алтернативния синод.
Очаквате ли да бъдете издигнат за патриарх?
– Този въпрос не ме занимава, както никога не ме е занимавало какво да направя, за да ме повишат. Затова не съм си позволявал да се ползвам от каквито и да са външни на църквата сила или средства. Единствено съм се стремял, както и сега, да бъда максимално полезен за църквата. Какво ще стане в бъдеще, винаги предоставям на Божия промисъл. В противен случай човек не може да бъде пълноценен нито за църквата, нито за себе си. Както казва народът: когато стоиш на едно стъпало, не гледай нагоре, а се старай да стоиш твърдо на него, за да не паднеш по-долу.
Дори и около Рождество Христово се налага да поговорим за наболелите въпроси на БПЦ. Колко сериозно е проникването на светските интереси в църквата – тези на дарители, на заможни бизнесмени и пр.?
– Не виждам да има проникване на светски интереси в църквата. Тези, които са помогнали много по-осезателно за осъществяване на спасителната апостолска мисия на църквата, трябва да бъдат отличавани. Българската православна църква има достатъчно свои традиции за това. Аз съм против това да се вземат някакви чужди на страната и църквата ни титли или отличия.
Както винаги досега, в църквата управлява Св. Дух, под влияние на Когото се гласува в Св. синод и на църковни събори, независимо дали са обикновени, или патриаршески избирателни. Освен това с благословението на блаженопочиналия Патриарх Максим бе донесено чудотворно копие от чудотворната икона на Пресвета Богородица Достойно есть от Св. Гора. В нейни ръце нашият многозаслужил духовен отец предаде за управление българската църква и българската държава.
Ще настоявате ли за отмяната на текста, с който Светият синод легализира архонтството?
– С това вероятно ще се занимае новоизбраният патриарх.
Заплашва ли архонтството независимостта на БПЦ? Как точно си взаимодействат църковните представители и обявените за архонти?
– На този въпрос във втората му част могат да отговорят тези, които обявяват архонтите. По първата част вече отговорих – Бог и Пресвета Богородица няма да оставят в ръце на човеци българската църква. Не напразно св. цар Давид казва: Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение.
Какви са отношенията ви с митрополит Николай? Има ли напрежение между вас двамата?
– От моя страна никога не е имало напрежение с никого. За другите питайте самите тях. Ако някой смята, че има такова, то си е негова работа.
Какво спечели Варненската епархия от заменките на църковни земи в курорта Св. Константин и Елена през 2002 г. и в Рогачево и Бяла през 2006 и 2007 година?
– БПЦ не е публична организация, тя си има свои форми на вземане на решения. Издръжката на църквата се осъществя по Устава на БПЦ и касае единствено самата нея. Това е комплекс от решения с краткосрочни и дългосрочни цели. Ефектът от дългосрочните се проявява и оценява след време. Към настоящия момент няма решение на църквата за публично оповестяване нито на издръжката, нито на бюджети и отчети на църковните поделения.
Нещо повече, коя фирма или банка прави публични всички свои дела? Защо е необходимо да се чувстваме принудени да казваме как е бил закупен и върнат един манастир и как са осъществени много други полезни за църквата и нуждаещите се миряни дела? Важното е, че самата митрополия придоби имоти на по-голяма стойност. При постъпването ми в епархията имаше само един действащ манастир. Сега са седем.
Наскоро, коментирайки темата за досиетата казахте, че не могат всички сътрудници да се слагат под един знаменател. Каква е границата, която митрополитите не би трябвало да са прекрачили, за да бъде приемливо сега някой от тях да бъде издигнат за патриарх?
– Просто че не са били такива по същество. Може да има някакво картонче и някои документи за тях. Сигурно някои са били сътрудници, но това са изключения от по-старото поколение. Те отговарят за своите постъпки, както аз отговарям за себе си. От друга страна – не всички документи се разкриват, действа се избирателно. Защо?
Вие отричате да сте се съгласявали да сътрудничите на ДС и обявихте, че църквата е била притискана. Как точно лично на вас са ви оказвали натиск?
– Преди всичко не съм бил нито пионер, нито комсомолец. Майка ми и баща ми са благочестиви трудолюбиви хора, изкарвали прехраната с голямо усърдие и трудности, тъй като сме пет деца – трисестри и двама братя. Родителите ми не са членували в партията. Когато се записах в Софийската духовна семинария, кметът на Плиска извикал майка ми и обещавал да се погрижат за мене, за да получа добро образование и да стана голям човек, само и само да не отивам в Черепиш. Когато не можал да я убеди, заплашил я с уволнение. А майка ми, като вярваща, не се страхувала от заплахите, а с весела усмивка отговорила: Уволнете ме! Правете с мене каквото искате, синът ми ще учи в семинарията!
След като почина баща ми, майка ми стана монахиня, каквато е желала да бъде още преди да се омъжи. Поради това се е молила поне едно от децата й да се посвети на Бога. Тази чест се падна на мен и аз с достойнство съм изпълнявал и изпълнявам послушанията си към църквата. Поради това, че завърших Софийската духовна семинария, не ме взеха в редовната армия, както почти всички семинаристи , и бях изпратен в строителни войски, и то в поделение 1160 в Сеславци. То даваше работна ръка на комбинат Кремиковци в най-замърсените му производства – като агломерация, леярен цех и прочее. Бях единственият със средно образование, поради което ме взеха в щаба като писар. Сваляли са ме от влаковете, за да ме претърсват за религиозна литература, не ми разрешаваха, както на всички духовници да извършваме богослужения на открито, в това число и на погребение на роднини и близки. Въпреки това аз вървях преди покойника и макар с тих глас, извършвах опелото.
В манастира Св. Петър и Павел край с. Златар, където ходех от малък, хвърляха препарат Веро в курбана, за да не се консумира от вярващите. Изобщо наравно с всички търпях унижение и подигравки. Такова е по принцип духовното служение, поради което не се оплаквам. Поел съм го доброволно и ще понасям всякакви хули и инсинуации. Утехата ми е, както казва св. Иоан Златоуст, че църквата, когато е гонена, побеждава! Не стана ли така по време на атеистичния период? Така ще бъде и занапред, въпреки всички клюки, манипулации и оплювания. Времето ще покаже.
Сигурно ще напиша книга за това какво съм направил в българския манастир Св. Георги Зограф като духовник. Даже да се променят времената и някой поиска да ме прави някакъв герой, аз няма да приема нищо подобно! Категорично го заявявам! Аз съм със съзнанието за един недостоен Божий раб, който се старае да върши благата и съвършена воля Божия!
Една от най-честите критики към БПЦ е, че не е достатъчно социално ангажирана. Трябва ли църквата да отговори на общественото очакване за по-голяма активност?
– Това, че някои тиражират подобни твърдения целенасочено, не значи, че евярно. Църквата освен свещенодействията, просветата, строителството нахрамове и манастири осъществява голяма социална дейност. За да бъде по-активна, което аз от все сърце желая, трябва да се активират повече християните. Христовата църква не са само духовниците, а и миряните, взети заедно. Затова само заедно ще могат да развият още повече спасителната и благодатна мисия на БПЦ. Като конкретно действие мога да предложа – ако уволнят учителката г-жа Иванова, ако тя желае, разбира се, можем да я назначим към Софийската митрополия. Трябва да имаме дела на милосърдие, тъй като сам Спасителят казва: Милост искам, а не жертва.
Виждате ли опити за намеса на държавата в църковните дела?
– Намеса на държавата може да има, когато някой отвътре лъже политиците, че могат да направят нещо. Такъв бе случаят с разкола в църквата. Както виждате, изпълниха се думите на цар Давид, които цитирах по-горе. Така и всички опити за външна намеса са обречени на провал. В българската църква има достойни и способни духовници и миряни, които да отстояват самостоятелността и автокефалността на своята майка кърмителница .
Какво ще си пожелаете да донесе новата 2013 година на вас, на българите и на православната църква?
– Естествено – нов достоен български патриарх и ново достойно правителство!
