Оставката на италианския премиер Марио Монти, която трябваше да бъде внесена до края на седмицата, вероятно ще се забави. Причина е партията Народ на свободата на бившия италиански министър-председател Силвио Берлускони, която поиска повече време за проучване на проектозакона за бюджета през следващата година. Както е известно, Монти обяви на 8 декември, че ще се оттегли от поста си предсрочно, след като парламентът гласува бюджета за 2013-а. Горната камара на италианския законодателен орган трябваше да започне дебат и да проведе бюджетния вот на 18 декември, след което да прехвърли проекта на Камарата на представителите за окончателно одобрение. Очакваше се това да стане до 22 декември, но при променената ситуация този акт едва ли ще се осъществи. Самият Монти отмени насрочената за 21 декември пресконференция, на която се смяташе, че ще изясни политическото си бъдеще. Нова дата все още не е определена.
По оценка на финансовия експерт Никола Маринели възникналата ситуация е резултат от изборната тактика на Берлускони, който вече е осъзнал, че Монти не играе неговата игра. И ако бюджетът не бъде приет до края на 2012-а, финансовите пазари отново ще настръхнат.
Президентът на Италия Джорджо Наполитано заяви на 19 декември, че бързото приемане на бюджета е в интерес на страната, за да се избегне институционална несигурност. Наполитано не иска отлагане на предсрочните избори (нагласите са те да се проведат на 17 или най-късно на 24 февруари 2013-а), докато желанието на Берлускони е те да се забавят с една-две седмици.
До поредната правителствена криза се стигна, след като Партията на свободата оттегли подкрепата си за кабинета на Монти заради провежданите сурови мерки за икономии. Берлускони дори обвини премиера, че играе по свирката на Берлин. И макар че Монти можеше да устиска до редовните избори през април 2013-а, вместо да подава оставка, той възприел атаките на предшественика си като обявяване на война и по думите на негов приближен не искал да остане на горещия стол безпомощен, пожертван и подценен.
Оттук нататък 69-годишният бивш професор по икономика ще трябва да прецени дали си струва да извърви пътя от технократ до политик. Партньорите му от еврозоната, както и центристите Джанфранко Фини – председател на Долната камара на парламента, шефът на Ферари Лука ди Монтедземоло и Пиер Фердинандо Казини – лидер на Съюз на центъра, настояват Монти да се включи в изборната кампания догодина. Монтедземоло подчерта през седмицата, че неговото движение Към трета република ще започне да събира подписи за участие в парламентарните избори.
Според проучване на института SWG, публикувано на 14 декември, трите най-големи центристки партии, които се определят като привърженици на Монти, имат подкрепата на общо 9% от хората, които ще гласуват. Според анкета на ISPO Ricerche Srlпък, публикувана на 10 декември, водещият претендент за премиер е лидерът на Демократическата партия Пиер Луиджи Берсани, за когото ще гласуват 33% от участниците. Партията на Берлускони ще подкрепят 16%, а Движение пет звезди, оглавявано от бившия комедиен актьор Бепе Грило, получава доверието на 18% от анкетираните. За трите партии зад Монти ще гласуват 8.8%, а 59% още не са решили кого да подкрепят или смятат да не отидат до изборните урни.
Предсрочните избори в Италия ще са тест и за бюджетната политика на еврозоната, подкрепяна и от Монти. На пресконференция в Рим на 13 декември Берсани обяви, че няма да има завой от политиката на премиера, върнала доверието на света в страната. В интервю за Уолстрийт джърнъл, публикувано на 10 декември, обаче Берсани каза, че ще търси по-голяма гъвкавост в бюджетните правила на ЕС, ако бъде избран за министър-председател.
Да припомним, че строгите икономии, реформите и по-високите данъци, въведени от Монти, помогнаха за намалението на доходността на десетгодишните италиански облигации с над 200 базисни точки, а правителството продаде миналия месец дългови книжа с най-ниската лихва за последните две години. Но същевременно мерките задълбочиха рецесията и доведоха до 0.2% намаление на БВП на Италия през третото тримесечие (пети пореден тримесечен спад). Съответно потреблението на италианските домакинства се сви с 4.8% на годишна база.
