Политическата година приключи, без да са приети корекциите в един от най-важните закони – Изборния кодекс. От опозицията удържаха на думата си и не влязоха в залата в края на миналата седмица, принуждавайки Цецка Цачева да прекрати заседанието поради липсата на кворум. Впрочем изходът от ситуацията беше предизвестен още в първия ден от дебатите, когато разглеждането на законопроекта приключи в късните часове. Отново заради недостатъчно присъстващи.
Каква е
равносметката дотук
nbsp;
Разгорещените спорове продължиха само два дни, а приетите текстове, макар сред тях да са част от най-оспорваните, са едва около една десета от онова, което трябваше да се гласува. ГЕРБ успя отново да обедини опозиционните партии срещу себе си. Намерението на управляващите силово да ускорят дебатите по изборния закон, за да го приемат до края на годината се провали. В обществото отново се нагнетиха съмнения, че се готви фалшификация на вота.
От ГЕРБ се заинатиха и не внесоха промените в Изборния кодекс в програмата на парламента. Още миналия петък (14 декември) Искра Фидосова настоя за извинение от опозицията заради начина, по който се е държала. Това е и условието, което тя постави за повторното разглеждане на законопроекта. Във вторник Фидосова отново разкритикува политическите си противници и разказа, че на обсъжданията в комисията те на няколко пъти са си подавали ръка. Поведението им в правната комисия беше коренно различно. Всичко това, което се случваше и говореше от опозицията в пленарната зала, бяха лъжи.
На пресконференция в парламента тя разкри, че зад предложението на Мая Манолова председателят и секретарят на секционната комисия да подписват бюлетината преди пускането й в урната се крие опит за контролиране на вота. Манолова пък й отвърна задочно, че подобна теория на конспирацията може да се роди само в главите на хора, които са близо до изборните измами.
От БСП повториха призива си за
политически консултации
които да включват неправителствения сектор и извънпарламентарни партии. Стигнахме отново до парадоксалната ситуация управляващото мнозинство да обвинява опозицията за липсата на мнозинство, отбеляза от парламентарната трибуна Михаил Миков.
Йордан Бакалов от Синята коалиция пък изказа мнение, че ГЕРБ не желаят да приемат новите текстове: При положение че сега се опитват някой на някого да се извинява и това е претекст да не се вкарва в парламентарната зала, означава, че се цели едно нещо – да си останат старите текстове и пред проверяващите в Европа управляващите да кажат: Ето, видите ли, ние искаме от опозицията да се извинят и затова не възобновяват разглеждането на промените, коментира той. Мартин Димитров пък сподели, че само Цецка Цачева търсела варианти за компромис.
Колкото и шлагерът за лошата тройна коалиция да се е изтъркал, от ГЕРБ са прави, че БСП и ДПС никога не са били особено запалени привърженици на изборната прозрачност. Това е сравнително нова роля за тях. При всичките кусури на Изборния кодекс, който прие тази власт, той поне успя да ограничи изборния туризъм за местните избори. Дава ли обаче законът гаранция, че няма да има злоупотреби на вота? Не. Може ли изобщо да се приемат текстове, които ще ограничат сериозно възможността ГЕРБ да фалшифицират вота? По-скоро не при това мнозинство.
Но няма да е зле БСП и ДПС да си припомнят, че още през 2009 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа разкритикува практиките за купуване на гласове и корпоративния вот в България. Според документи, които управляващите показаха през седмицата, от общо 792-ма души в ръководствата на общинските избирателни комисии 330 са били от ГЕРБ, а 462-ма от други партии. Управляващата партия обяви още, че цялото ръководство на районните избирателни комисии през 2009 г. е било съставено от хора на тройната коалиция.
Депутати в парламента коментираха, че мнозинството планира да внесе поправките в първите месеци на следващата година. Ако го направи, това ще му навлече допълнителни критики, че властта иска да измени изборното законодателство в 12 без 5. При всички положения ГЕРБ имат нужда от повече демократична легитимност. А в случая могат да си я осигурят единствено с подкрепата на част от опозицията. Така че със или без извинение ще им се наложи да преглътнат високомерието си и да изоставят
авторитарния подход
Впрочем, те нямат рационален аргумент да отхвърлят автоматично всички предложения на политическите си опоненти. Извън този, че имат мнозинство – с независимите, разбира се. Но краят на мандата е все по-близо.
Остават съмненията дали властта изобщо желае да приеме поправките на изборния закон до изборите. Имиджовите вреди, които могат да понесат, може би са повече от ползите, които се надяват да пожънат. Причината за това е, че Изборният кодекс не е обикновен законопроект. Темата се следи внимателно от международни организации като Съвета на Европа и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Всеки опит за партийна злоупотреба с него ще бъде отбелязвана.
Една от 32-те препоръки на ОССЕ, които мнозинството не уважи, е отразяването на предизборната кампания по обществените медии да е безплатно. Друга, която отхвърли, е малцинствата да имат право да използват майчиния си език при предизборни кампании. От предложенията на българската опозиция парламентът не прие идеята на ДПС опозицията да има представител в ръководството на избирателните комисии. Беше отхвърлено и прякото избиране на районни кметове. ГЕРБ не допусна и до работата на ЦИК да има по-широк обществен достъп от медии, кандидати, застъпници и неправителствени организации.
Поведението на опозицията засега показва, че тя няма да допусне законът да мине тихо и лесно. Може да се спори дали това е повече принципна позиция на полза роду , или просто предизборен популизъм.
