Що е то официална позиция, как да я узнаем и по какъв начин се съобщава тя? Това е един от тежките въпроси, занимавали управляващите през изминалата година. За последно малко преди коледната ваканция правосъдният министър Диана Ковачева отбеляза разликата между личното мнение на един говорител на ЕК и становището на институцията, която той представлява. Струва си да се спрем на казуса, защото той се повтори нееднократно.
По повод избора на Сотир Цацаров за главен прокурор един от говорителите на ЕК – Фредерик Венсан , заяви, че никой няма интерес на ключови позиции да попадат хора, пораждащи съмнения. Няма такъв коментар от ЕК, отрече Ковачева чутото от присъствалите журналисти и надлежно записаното от камерите. И забележете сега защо точно няма. Според обясненията на министъра от Брюксел не били изпратили официален коментар, а ако някой е изказал мнението си, то било само частно. Интересно е как министърката си представя, че комисията е длъжна да изпрати позицията си на българските власти. По специален куриер, по въздушна поща, по електронна такава или пък направо като по романтичните филми – с пощенски гълъб и написана на напарфюмирана хартия? Логично изниква и въпросът дали на пресконференциите не се водят необвързващи и неформални разговори между медиите и пиарите. Или раздумка и разпивка, казано на по-простичък език.
През май Диана Ковачева имаше разногласия с ЕК и по въпроса дали Брюксел настоява за радикална реформа на ВСС в доклада за България. Ако беше само дотук, да махнем с ръка, никой не е застрахован от загубване в превода. Само месец и половина преди това обаче в същата ситуация попадна и вътрешният министър.
След предупреждението на говорителя на ЕК Оливие Баи, че комисията може да излезе с извънреден доклад за България, Цветан Цветанов заяви: Къде е официалната позиция на Европейската комисия? Има въпрос, който е зададен от журналист от Българското национално радио, има отговор, който е прочетен, написан от говорителя на Европейската комисия, това не е официална позиция, която да е излязла към българската държава.
Както си му е редът, на един от следващите брифинги комисията потвърди, че изявлението е било официално. Е, все пак и това уточнение не дойде от напълно достоверен източник, а от един от дразнещо многото говорители. И ако официалната българска позиция за официалните позиции на ЕК не ви се е изяснила, нека се опитаме да я формулираме – докато становището не излезе от устата на Барозу или в краен случай на някой еврокомисар, то си остава съмнително.
Дано само българската мнителност и предпазливост да не са обидили членовете на кабинета на Меркел. През август президентът Плевнелиев се усъмни, че думите на германския вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих отразяват официалната позиция на страната му. Плевнелиев коментира интервю, в което Фридрих казва, че влизането на България в Шенген ще бъде отложено: Да, това интервю е факт, но в момента нямаме друга индикация за промяна в политиката и позицията на Германия. В президентството и в Министерския съвет не разполагаме с други официални данни, които да казват, че извън това интервю има промяна в позицията. След което държавният глава добави и още един солиден аргумент за надеждата, че това все пак може и да не е официалното становище – интервюто било дадено за регионална немска медия.
Не е изключено тримата политици наистина да не знаят, че официална позиция между държавите се изразява не само епистоларно. Дано да е така, защото другият вариант е и Ковачева, и Цветанов, и Плевнелиев да са послъгали. Не защото са лоши хора, а просто защото истината не им е изнасяла.
