Кипър може да очаква финансов спасителен пояс не по-рано от началото на март, след като страната проведе парламентарните си избори на 17 и 24 февруари, съобщи германският Ханделсблат, позовавайки се на източници, близки до преговорите. Според вестника финансовите министри на еврозоната искали да изчакат, за да започнат работа с новия президент, който ще наследи комуниста Димитрис Кристофиас. Кристофиас обяви, че няма да се кандидатира за нов президентски мандат, което не означава, че неговата партия няма да пробва шанса си да остане на власт.
Кипър поиска финансова помощ от тройката кредитори – Европейския съюз, Европейската централна банка и МВФ, през юни 2012-а. Размерът й може да достигне 17.5 млрд. евро – почти колкото е бил БВП на острова през 2011-а. По-голяма част от нея – около 10 млрд. евро, ще се използва за подкрепа на местния банков сектор, чиито затруднения произтичат от огромните инвестиции към Гърция. Точно това обаче усложнява допълнително обстановката.
Председателят на германската Социалдемократическа партия Зигмар Габриел коментира на 9 януари пред местния всекидневник Зюддойче цайтунг, че не може да допусне германските данъкоплатци да спасяват кипърски банки, чийто бизнес модел се основава на стратегия, улесняваща укриването на данъци. Зелената партия също се колебае за Кипър, а левите по принцип гласуват против всякакви спасителни пакети. Следователно госпожа Меркел може и да не получи парламентарна подкрепа за финансиране на Никозия, защото въпреки парламентарното си мнозинство много често и нейни съпартийци консерватори бяха против спасителните пакети на еврозоната през 2012-а. Правителствени източници коментирали пред Зюддойче цайтунг, че Меркел ще търси парламентарно съгласие за острова само ако Никозия се ангажира с радикални реформи. Дамата бе сред участниците в съвещанието на консервативните партии от Европейския съюз в Кипър на 11 януари.
Германската Социалдемократическа партия не е единствената, която се тревожи от планирания спасителен пакет за острова. Например Маркус Фербер – водеща фигура от консервативната партия на Европейския парламент, изтъква пред Зюддойче цайтунг, че ще поиска гаранции, че помощта е за гражданите на Кипър, а не за руските олигарси.
В основата на проблема е секретен вътрешен доклад на германското външно разузнаване Bundesnachrichtendienst (BND), според който кипърските банки държат депозити на руски инвеститори за общо 26 млрд. щ. долара (около 20 млрд. евро). Според BND по-голяма част от тези средства са били изнесени нелегално от Русия, за да не бъдат облагани с данъци. Прането на пари е било улеснено от щедрите отстъпки за богати руснаци, поискали гражданство на острова. BND заключава, че по този начин около 80 руски олигарси са получили достъп до цялата територия на Европейския съюз.
Кипър е данъчно убежище от 70-те години на миналия век, което има съществен принос за икономическото му развитие. В началото данъците са държани ниски, за да привличат корабни компании да регистрират корабите си в Лимасол. Истинският бум обаче идва след разпадането на бившия СССР. Тогава руски олигарси, бизнесмени и мафиоти прехвърлят пари на кипърски фирми, за да се възползват от по-ниските налози и за да могат впоследствие да инвестират поне част от тях отново в Русия.
Никозия отрича категорично всякакви обвинения за пране на пари. Експертите на BND пък признават, че формално островът се придържа към всички наредби за борба с това криминално деяние, приети в ЕС, и по различни международни спогодби. Страната е приела необходимите закони и е създала нужните организации. Но проблемът е, че те не се прилагат правилно и всички обещания остават на книга.
Оттук нататък предстоят тежки преговори, включително и по въпросите за евентуалното поставяне на Кипър под специалното наблюдение на службите на Евросъюза за пране на пари или за увеличаване на корпоративния данък в замяна на финансова помощ. Последното е доста съмнително, защото и друго европейско данъчно убежище – Ирландия, получи през 2012-а спасителен пакет от 85 млрд. евро, без да изпълни искането на Германия да качи корпоративния си налог над 12.5 процента.
Участието на МВФ също е на кантар след претенциите на международния кредитор за отписване на част от дълга на Кипър преди отпускането на пари. Германският канцлер Меркел е против подобни упражнения и е категорична, че Германия няма да спасява никого без МВФ. Един от вероятните сценарии за решаване на проблема е Русия да изпрати 5 млрд. евро на Фонда и те впоследствие да бъдат насочени към Никозия. Това би било от полза за Руската федерация заради инвестираните милиарди на руски граждани в кипърските банки.
Президентът на Кипър Кристофиас пък се опитва да издейства директна помощ за местния банков сектор от Европейския спасителен механизъм (ESM), за да не минават парите през нестабилния бюджет на страната. Подобно нещо обаче може да се случи не по-рано от март 2014-а, когато заработи единният банков надзор на еврозоната.
