Няма да преговарям с пушка, опряна в главата на американския народ, заяви на пресконференция в Белия дом на 14 януари президентът на САЩ Барак Обама по повод желанието на републиканците от Конгреса да обвържат увеличението на тавана на публичния дълг с намаление на дефицита. Те няма да получат откуп в замяна на съгласието им да не фалират американското стопанство, остро добави Обама. Той обаче е готов да преговаря за орязване на бюджетните разходи, поискано от републиканците.
Отказът на президента да преговаря за повишението на федералния дългов лимит показва, че щатската администрация и депутатите републиканци вървят към открита конфронтация по темата. Както е известно, на 31 декември 2012-а финансовото министерство на САЩ достигна законовия таван на заемите от 16 394 млрд. щ. долара и използва извънредни мерки, за да плаща правителствените сметки. В писмо до лидерите на Конгреса от 14 януари финансовият министър в оставка Тимъти Гайтнър пояснява, че те ще имат ефект до средата на следващия месец или до началото на март. До края на февруари законодателите и Белият дом ще трябва да са готови с план, чрез който да бъде избегнато автоматичното орязване на бюджетните разходи – акт, който двете страни отложиха с два месеца, след като в последната минута на 2012-а сключиха сделка за бюджета. Според нея данъците на лицата с годишен доход над 400 хил. щ. долара и на домакинствата, получаващи над 450 хил. долара, се повишават. Конгресът има още един краен срок – до края на март, но когато ще трябва да прокара нормативна рамка, позволяваща на администрацията да работи при сегашните равнища на финансиране в отсъствието на годишен бюджет.
Според лидера на републиканците в Сената Мич Макконъл дебатът за тавана на дълга е идеалният момент за вземане на решение за намаление на държавните разходи. Говорителят на Камарата на представителите на Републиканската партия Джон Бонер също отхвърли настояването на Обама двете спорни теми да се разглеждат отделно.
Обама предупреди, че ако не бъде увеличен таванът на дълга, се очакват икономически трусове и прекратени плащания към лицата, обхванати от системата за социално осигуряване, към военните и към кредиторите на кабинета. Президентът се опита да обясни по-ясно дебата на широката общественост и го представи като ангажимент да се покрият вече натрупани разходи. За целта той го сравни с консумация в ресторант, за която сметката не е платена. Ако днес Конгресът иска да разисква въпроса, то следващият път ние може би не трябва да ходим на обяд или пък ще трябва да отидем в по-скромен ресторант, в което няма нищо лошо, каза Обама и повтори 26 пъти (според медиите), че САЩ трябва да си платят сметките.
Междувременно Гайтнър, директорът на Националния икономически съвет Джийн Спърлинг и старшият консултант на Обама – Валери Джарет, са провели на 14 януари конферентен разговор с повече от 30 бизнес лидери, на който са обсъдили предложенията на президента за намаление на дефицита, твърди официален представител на Белия дом. Сред участниците в обсъжданията били главният изпълнителен директор на Голдмън Сакс груп Лойд Бланкфейн, шефът на Ей Ти енд Ти Рандал Стийвънсън и главният изпълнителен директор на Ксерокс Урсула Бърнс. Банкови анализатори обаче се съмняват, че този натиск върху Конгреса ще доведе до по-навременно решение и че споразумение ще има отново в последната минута.
Напечената обстановка насочи вниманието към предложението финансовото министерство да изсече платинена монета със себестойност 1 трлн. щ. долара и да я депозира във Федералния резерв, срещу която администрацията на Обама ще получи достатъчно пари да обслужва задълженията си. Тази опция бе лансирана от демократа от Камарата на представителите Джерълд Надлър и от Нобеловия лауреат Пол Кругман на 5 декември 2012-а. Те се позовават на закон от 1995-а, който позволява на правителството да пуска платинени монети в обращение в каквото количество и деноминации прецени за необходими. Припомнена беше и 14-а поправка на конституцията, според която валидността на публичния дълг на САЩ не трябва да бъде поставяна под съмнение. Тя дава възможност на президента да обслужва приоритетно плащанията по дълга преди всички останали.
Платинената идея бе прегърната охотно и на 3 януари в Белия дом бе изпратена петиция по интернет с искане за подобна монета. Под нея до началото на тази седмица са се подписали над 6200 души. Кругмън пък сподели в блога на Ню Йорк таймс на 7 януари, че Обама трябва да излее монета за 1 трлн. щ. долара, ако републиканците се опитат да тласнат Америка във фалит.
Платинената заплаха принуди Грег Уолдън – републиканец от Орегон в Камарата на представителите – да заяви на 7 януари, че ще предложи законодателство, с което да блокира подобен акт. Говорителят на Джерълд Надлър пък заяви на 8 януари, че конгресменът е лансирал идеята като последна възможност, ако всички други опции се провалят.
nbsp;
nbsp;
Лимитът на дълга е сумата, която правителството има право да взема назаем, за да изпълнява ангажиментите си, за който е получила одобрението на Конгреса и на президента. От него не се финансират нови разходи. Конгресът е ревизирал дълговия лимит 79 пъти от 1960-а досега, от които 49 пъти това се е случвало по време на управлението на президенти републиканци, сочат данни на щатското финансово министерство.
