Щатското Министерство на финансите е принудено да използва спешни мерки от края на декември 2012 г., за да не наруши лимита на дълга от 16.4 трлн. щ. долара. Правителството пък извършва плащания за около 80 млн. щ. долара всеки месец, като тук се включват преводи за обществено осигуряване, обезщетения за ветерани, плащания към доставчици на военно оборудване, правоприлагане и възстановяване на данъци върху доходите. От 1960 г. насам таванът на дълга е вдиган или ревизиран от Конгреса 79 пъти.
Щатските трежърита рязко обърнаха посоката и отчетоха поскъпване в четири поредни дни. Инвеститорите, изглежда, са загрижени от изхода на споровете за тавана на дълга отвъд Океана и от песимистичните прогнози на Световната банка за икономическия растеж. Десетгодишните трежърита понижиха доходността си до 1.82% – близо до най-ниските нива за последните две седмици. Въпреки по-ниските доходности през последните няколко дни много вероятно е те да се окажат само една лека корекция и в краткосрочен план отново да видим стойности, близки до 2 процента.
Междувременно Световната банка публикува мрачни прогнози за глобалния икономически растеж. Според тези оценки той ще се свие до 2.4% през годината. Наполовина са свалени очакванията за Япония, прогнозата за САЩ е с 0.5% по-малка, а еврорегиона го очаква втора година на спад. Но пазарните предвиждания на инвеститорите за еврозоната засега се разминават с тези на Световната банка. Спекулациите, че финансовата криза на Стария континент затихва, продължиха да оказват влияние върху търсенето на първокласни държавни ценни книжа. Германските десетгодишни облигации поевтиняха, а доходността им се повиши до 1.60%, което е най-високата стойност от октомври 2012 г. насам. Немските книжа с матуритет след две години също повишиха доходността си, достигайки рекордните за последните шест месеца 0.18 процента. Аналогично се представиха и книжата на останалите водещи страни в региона – Франция, Австрия и Холандия.
Периферните страни от еврозоната започват да наваксват с емисионния си календар неблагоприятните пазарни случки от 2012 година. Финансовото министерство на Испания планира да емитира през 2013 г. нетно с 24% повече дългови книжа – до 71 млрд. евро, тъй като задълбочаващата се рецесия пресушава постъпленията от данъци и подкопава вътрешното търсене. Това принуждава повечето от големите полуавтономни региони в страната да разчитат на финансиране от държавата. За момента изглежда, че ще го получат, след като Испания успя да пласира облигации с падеж през 2015 г. при доходност 2.71%, което е с около 60 базисни точки под нивата от средата на декември. Десетгодишният испански дълг се търгува близо до 5% доходност. Такива бяха стойностите по книжата през март 2012 г., когато Марио Драги наводни банковата система с над 1 трлн. евро.
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.
Николай Ваньов
Брокер, Инвестбанк АД
