На 21 януари през 1945 г. Стефан е избран за екзарх на Българската православна църква след като Българската екзархия е без духовен глава от 1915 година.
Екзарх Стефан I (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков) е висш български православен духовник и екзарх на Българската православна църква (1945-1948 г.). Автор е на множество статии, поучения, слова, речи, книги и други. Екзарх Стефан I е роден на 7 (нов стил 19) септември 1878 г. в село Широка лъка. Завършва духовна семинария в Самоков като отличник и първенец на випуска (1893-1896 г.).
По-късно учи в Киевската духовна академия (1900-1904 г.), която завършва със степен кандидат на богословието. На 16 (нов стил 29) октомври 1910 г. е подстриган в монашески чин с името Стефан, а три дни по-късно става протосингел на Българската Екзархия в Цариград. На 8 (нов стил 21) септември 1911 г. йеромонах Стефан е възведен в архимандритско звание.
Екзарх Стефан I сътрудничи на Карнегиевата комисия и комисията по сключване на мира с Турция през 1913 година. През късната есен на 1913 г. архимандрит Стефан, заедно с екзарх Йосиф I, се завръща в България и се установява в София, където вече е седалището на Екзархията.
От 1915 до 1919 г. специализира богословие в Женева и защитава докторат във Фрибур, Швейцария. По време на престоя си в Швейцария архимандрит Стефан е член на Българския съюз, който има за цел да отстоява българските национални интереси в чужбина и е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната.
През 1922 г. е избран за Софийски митрополит. На този пост служи 26 години. Между двете световни войни Екзарх Стефан I участва активно в икуменическото движение и представлява Българската православна църква на множество международни конференции. В Швейцария става масон. Работи за снемане на схизмата, наложена през 1872 г. на Българската екзархия. Благодарение на активната му дейност и личен авторитет, той успява да издейства Нансеновото съдействие. Отявлен русофил и славянофил. През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод.
На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна църква. Като екзарх се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт в Народна република България към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх.
На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня (Карловско), където умира през 1957 година. Погребан е в катедралната църква Успение Богородично на Бачковския манастир.
Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, между които На път за Дамаск (1932 г.), Българската Църква (1932 г.), Същината на пастирското служение (1935 г.), Религия и наука (1937 г.).
Името на Екзарх Стефан I нашумя във връзка с честванията по повод спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. На своя сесия, проведена на 19 ноември 2001 г. израелският мемориален институт Яд Вашем го удостоява с почетна грамота, медал и званието Праведник на света за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 година. Името му ще бъде вписано завинаги върху Почетната стена в Алеята на праведните (в Йерусалим), се казва в грамотата, издадена на 12 март 2002 година.
По повод 125 г. от рождението на Екзарха в родното му място Широка лъка се състояха тържества и бе открит негов бюст-паметник.
