Заглавието е от нашумялата в края на реалния социализъм книга на Иван Радев, описваща първите стъпки на българската държавност. Оцелелите от борбите за църковна и национална свобода се събират в Търново на Учредително и Първо Велико Народно събрание, препират се по първата ни конституция, избират княз. И всичко това – с мерака да са по-европейци от европейците.
После столица става София и оцелелите се насочват от хълмовете на Царевец към полите на Витоша. С което старопрестолният град решава проблемите си, а тези на още по-старопрестолния Сердика (Средец)започват да се трупат. До ден днешен София расте, не старее… И проявява завидно упорство с ежегодното си участие в конкурса Най-добър град за живеене в България.
Тия дни заместник-кметът по финансовата и стопанската дейност на София Дончо Барбалов ни припомни, че лабаво нема. До дни ще е готов проектобюджетът, а през почивните дни хората му сметнали данъчните задължения на всеки столичанин за 2013 година. Предвидени са и екстри – ще можем да внасяме данъци и такси по възможно най-разнообразни начини. Наред с любимото гише иде опцията за плащане през сайта на Столичната община. Може да захранваме общинския бюджет и през търговски банки, през фирми, които се занимават със събиране на комунални такси, и т. н. Ако плащаш, канят те на всеки ъгъл.
И още добри новини. През 2012-а софиянци са се представили добре с плащането на данък недвижим имот. Отразен бил за пръв път т. нар. преходен остатък, в случая 78 млн. лв., с които бюджетът скачал, а не се свивал. Какво се е случвало с преходния остатък досега Барбалов не коментира. Вероятно защото го е нямало. Но той не казва това, а че го е имало, но не е бил отразяван…
Запазвали се приоритетите за образование и инфраструктура – транспортна и екологична. Разбирай – по две детски градини годишно за по 30-40 деца при 6000 чакащи. И рехабилитация на улици и булеварди (все едни и същи), която се състои в изстъргване на положения преди година-две горен слой асфалт и полагане на нов, който да бъде изчегъртан догодина. За завода за боклука се изприщихме да слушаме, но нейсе – ще го започват. Ама надали. Във всеки случай софиянци щели да видят тази година влагането на доста сериозни инвестиции в различни сектори.
Ами те ги гледат всяка година. Затова да внимават при предстоящото публично обсъждане на бюджета този месец. Не че от премиерски хвалби за метрото ще могат да вземат думата, ама да опитат.
Останалото е крайно еднообразно. От зониране и презониране на данъците и таксата смет летят, сякаш блоковете стават небостъргачи, а къщите – дворци. И сякаш изхвърлянето на боклуци е обратнопропорционално на най-умрялото потребление в Европа.
Безподобна в грижата си за абонатите е и столичната Топлофикация. Газът поевтинява, сметките скачат, а терорът им все го понасят т. нар. изрядни платци. Имали бол – дали, другите чакат давността и… излизат на чисто.
Концесионерите от Софийска вода пък захранват охолно с пари на клиентите т. нар. колекторски фирми, сиреч – събирачите на дългове. Звънят ти от непознат номер (без да си им дал телефона си и без да имаш отношения с тях), за да ти напомнят за неплатена сметка от стотина лева. Ако поискаш да ти подменят водопровода, започва се: Не ни е задължение, не ни е в инвестиционната програма. Подмениш ли го сам, даряваш им го, за да го узаконят. Откажеш ли – глоба!
Никакво го няма и прословутото публично-частно партньорство. В очакване на велоалеите решихме, че най-хубавият столичен парк, Западният, ще стане Дисниленд. А то било само за да се свият едни пари чрез изграждането на прескъпи атракциони, заведения и… още нещо.
Неотдавна ни зарадваха и с идеята за жълта зона за паркиране. Щяла да е пред болниците, за да разчистят път за линейките. Ако обаче докараш близък в тежко състояние и паркираш, дебне те паяк.
София расте, не старее, а за приватизиране почти нищо не остана. Да му мислят оцелелите!
