На 4 февруари през 1894 г. в Париж е починал Антоан Жозеф Адолф Сакс (на френски: Antoine Joseph Adolphe Sax), белгийски майстор на музикални инструменти, изобретил саксофона.
Адолф Сакс е роден през 1814 г. в Динан (днес в Белгия) в семейството на Шарл-Жозеф Сакс, също майстор на музикални инструменти. Адолф започва да прави инструменти от ранна възраст, като по-късно изучава флейта и кларинет в Кралското училище по пеене в Брюксел. След като напуска училище, той започва да експериментира с нови видове инструменти. Първото му важно изобретение е подобрение на бас кларинета, което патентова през 1834-а.
През 1841 г. Адолф Сакс се премества за постоянно в Париж и започва да работи върху нова серия инструменти, които демонстрира през 1844-а. Те получават името саксхорни и се използват широко и днес. През 1845 г. изобретява не толкова успешните сакстромби, медни инструменти с по-тесен отвор от саксхорните.
Още около 1840 г. Сакс изобретява кларинет-бурдон, неуспешен предшественик на контрабас кларинета. По същото време той разработва и инструмента, с който е най-известен – саксофона, патентован през 1846 година. С времето саксофонът придобива известност и през 1867 г. Адолф Сакс получава преподавателско място в Парижката консерватория. Той продължава да прави нови инструменти до края на живота си. Идеята му била да създаде универсални инструменти за тогавашните духови оркестри като естествена връзка между дървени и медни духови инструменти.
Саксофонът (от френски saxophone, създадено от личното име Sax + гръцката дума за звук) е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти. Той се използвал главно във военните духови оркестри. Има осем разновидности: сопранино, сопран, алт, тенор, баритон, бас, контрабас, субконтрабас. Най-често се използват алт-саксофона и тенор-саксофона.
През 20-те години на миналия век навлиза в джазовата и танцова музика с типичен състав: два алт, два тенор и един баритон.
nbsp;
