Тази седмица устроихме такъв цирк в Европарламента в Страсбург, че облещихме всичките му депутати. Повод даде дебатът за върховенството на закона и за свободата в България по повод на атаката срещу Ахмед Доган. Оказа се, че на европейците не им пука за Доган, но им е писнало от такива като него. Джефри ван Орден, който бе докладчик за България и препоръча тя да бъде приета в Евросъюза, заяви, че е разочарован от нея, защото след шест години членство всичко си е същото. На въпрос защо е настоявал за приемането ни той се позова на принадлежността ни към европейската цивилизация.
Друг британец, Джерард Батън, пък описа цивилизационния ни статус така: Българите искат да напуснат страната си, защото е бедна и обхваната от престъпност. В България животът няма цена – много е евтин. Мафията в България си е купила държавата, няма свобода на словото. Предлагам да се спрат европейските фондове за България, за да не отиват милиони евро в джобовете на престъпници!
И тогава нашите се хванаха за гушите. Евродепутатите на ГЕРБ взеха да ругаят колегите си от опозицията, че ги маскарят предизборно под девиза: Всички против ГЕРБ. В отговор Европа чу ответния коментар – че българите са оставени сами да се оправят с престъпността, а премиерът се изживява като собственик на държавата. Хората от ГЕРБ контрираха, че България се радва на най-ниско ниво на престъпност, защото вече нямало знакови фигури под чадъра на политически партии. А при напомнянето за стрелбата срещу Златко Баретата пред Съдебната палата призоваха: Нека не броим трупове!
Че ние отдавна не ги броим – не можем да им хванем края. Но и не сме ги крили. Като са ни приемали според цивилизационния ни профил, да са ги броили. Колкото до разочарованието от приема ни, и ние сме разочаровани. Една я мислехме, друга стана. Подозираме обаче, че в сделката за купуване на държавата от мафията и за потъването на милиони евро в джобовете на престъпници има силно задгранично участие. Включително и еврпейско .
