Най-големият риск за близкото бъдеще на еврозоната произтича от комбинацията на два фактора: състава на бъдещия парламент на Италия и влошаването на политическата обстановка в Испания в резултат на скандалите през последните дни, коментираха на 5 февруари анализатори от банка Барклейз.
Експертите имат основания за тревоги на фона на настойчивите искания за оставка на испанския премиер Мариано Рахой и на предизборното политическо наддаване на Ботуша.
Подкрепата за Народната партия на Рахой се е стопила
до 23.9% според проучване на общественото мнение, публикувано на 3 февруари в местния всекидневник Ел Паис. Седемдесет и седем процента от анкетираните не одобряват Рахой като шеф на правителството, а 54% настояват да се свикат предсрочни парламентарни избори.
Това се случва в страна с 26% безработица и вероятен спад на БВП през 2012-а от 1.5 процента. Като гарнитура предстои изпълнението на програма за строги ограничения на бюджетните разходи, за да бъде вкаран бюджетният дефицит в рамката на заложените 4.5% от БВП през тази година. В тази връзка главният икономист на мадридската фирма Интермъни Хосе Карлос Диас коментирал за Блумбърг нюз, че при рецесия от подобна величина най-лошото, което може да се случи на испанската икономика, е политически скандал.
Трусовете, както е известно, започнаха от една публикация на испанския всекидневник Ел Мундо на 18 януари, в която бе съобщено, че бившият ковчежник на Народната партия Луис Барсенас е давал пари на ръка на висши партийни деятели. По-късно Ел Паис писа, че Рахой е получил над 277 хил. евро от таен фонд на Барсенас за период от 11 години (или по-малко над 25 хил. евро годишно). Тогава вестникът публикува копия на писани на ръка счетоводни отчети на Барсенас, които показвали регулярните годишни плащания за Рахой. Такива хонорари получавали и негови колети, включително и бившият председател на национализираната Банкиа – Родриго Рато, и заместник-председателят на партията Долорес де Коспедал.
Испанският премиер отхвърли на 2 февруари обвиненията на Ел Паис и каза, че публикуваните документи са фалшифицирани. На съвместна пресконференция с германския канцлер Ангела Меркел в Берлин на 4 февруари Рахой повтори, че информацията за него и за колегите му е невярна. Меркел подкрепи Рахой и обеща Германия да му помага с всички сили. Всъщност двамата партийни лидери се срещнаха, за да съгласуват позициите си преди началото на преговорите за седемгодишния бюджет на Европейския съюз на 7 и 8 февруари в Брюксел.
Ел Паис пък съобщи на 5 февруари, като се позова на пожелали анонимност източници, че испанската прокуратура е изискала от данъчната агенция отчетите на Народната партия от 2000 г. досега. Освен това поделението за борба с корупцията на прокуратурата планирало да разпита Барсенас като свидетел.
Другото гнездо на оси е Италия
където 76-годишният интригант Силвио Берлускони не пропуска нито една възможност да злепостави основните си конкуренти в малкото оставащи дни до вота на 24 и 25 февруари.
Първоначално той разобличи временния водач в надпреварата за парламентарните избори – Демократическата партия на Пиер Луиджи Берсани – за тесните й връзки с Банка Монте дей Паски ди Сиена. Срещу нея в момента се води разследване за евентуални криминални деяния , а държавата инжектира 3.9 млрд. евро, за да засили капиталовата й база. Местната власт в Сиена е в ръцете на демократите и в допълнение тя контролира фондацията – главен акционер на Монте Паски, която назначава и банковите мениджъри. Другият му опонент – Марио Монти, пък е обвинен, че е качил данъците, за да влее държавни пари в Монте Паски.
В реч в Милано на 3 февруари Берлускони обеща, че ако коалицията му спечели изборите, той ще премахне данъка върху първо жилище, въведен от премиера в оставка Монти, ще елиминира регионалните корпоративни налози и ще престане да повишава ставката на ДДС. Освен това той пое ангажимент да върне на италианците 4 млрд. евро, които вече са платили за непопулярния жилищен данък.
Дори идиотите са способни да измислят нови данъци, но единствено интелигентните хора знаят как да намалят разходите, заяви Берлускони на 3 февруари и уведоми привържениците си, че той ще е бъдещият министър на икономиката. А парите от жилищния данък Берлускони смята да върне, като сключи споразумение с Швейцария за облагане на италиански активи и дейности на италианци в алпийската страна, откъдето щели да дойдат еднократно 25-30 млрд. евро и след това по 5 млрд. евро годишно.
По повод на тези приказки Монти пък отбеляза в специално изявление, че Берлускони е управлявал много години и никога не е спазил нито едно свое обещание. На пресконференция в Падуа на 5 февруари Монти анонсира още, че е готов да работи като министър в бъдещо коалиционно правителство с Демократическата партия след изборите на 24 и 25 февруари, ако то се ангажира да продължи започнатите от него реформи.
Последните сондажи на общественото мнение показват, че левоцентристката коалиция на Берсани получава подкрепата на 33.1% от анкетираните срещу 29.4% за коалицията на Берлускони. Но разликата от 3.7% е в рамките на статистическата грешка. Монти получава доверието на 12.6% от участниците в допитването, а Движение пет звезди, чийто лидер е комедийният актьор Бепе Грило – 16.3 процента.
Тези числа подсказват, че бъдещият парламент ще е нестабилен, а финансовите пазари се надяват на коалиция между Берсани и Монти, която от гледна точка на политическата стабилност е най-добрият изход.
В Германия пък започва съдебна битка между богати и бедни провинции
като реверанс към електората преди изборите през септември.
Местните управи на заможните провинции – Бавария и Хесе – проведоха съвместно съвещание във Висбаден на 5 февруари и решиха да сезират Конституционния съд за несъвършенства в системата за преразпределение на регионалните приходи, която насочва пари от техните вноски за издръжка на независимите градове като Берлин, Хамбург и Бремен. Те обаче не успяха да убедят местните власти на провинция Баден-Вюртемберг – втория по големина нетен вносител във федералния бюджет – да се присъедини към иска им. Делото няма да бъде решено преди началото на 2014-а.
Предмет на спора е съществуващата система за преразпределение на приходите, договорена между 16-те германски провинции след обединението на Германия през 1990-а, чийто краен срок на действие е 2019-а. Най-общо тя предвижда по-богатите региони да прехвърлят част от приходите си на по-бедните.
През 2012-а най-голям превод – от 3.9 млрд. евро, е направила Бавария, следвана от Баден-Вюртемберг с 2.7 млрд. евро и Хесе – 1.3 млрд. евро. Берлин пък е бил най-големият консуматор – получил е 3.3 млрд. евро от преведените общо 7.9 млрд. евро, следван от пет други провинции от бившата Източна Германия.
Претенциите на ищците са, че субсидирането на задлъжнелите райони не е помогнало за подобряване на фискалната им дисциплина и по-скоро ги е превърнало в постоянен хрантутник, за който се грижат данъкоплатците от другите части на държавата.
Провинциите Бавария и Хесе се управляват от десноцентристки коалиционни кабинети.
